29 декември 2009

resolution just as impossible as letting go




Този път сънят е
с един октопод в ъгъла
лилав голям
хлъзгав
който бавно увива пипалата си
около глезените ми
но само това
после стои и чака
Сънят е с теб в ръцете ми
с големите ти очи пълни с корабни мачти и
(разбира се) невъзможности
и ме научаваш да живея в секундата
в онази секунда
там аз съм само с теб и мачтите ти
разказвам ти колко обичам суши и как
намирам бъдеще за откопода
в чиния и между две клечки
няма "вече" и няма "както винаги"
ново и малко необичайно е

и съм на едно дръпване
помръдване от нервен тик
или просто сепване в спокойствието ми
едно стягане на пипалата
за да изляза от този сюжет
и да се окажа отново на началната линия
без мачти октоподи и суши
стегнала чаршафите около глезена си
преди да се събудя.

Няма коментари: