като крехка яйчена черупка
за да отвори място за нещо по-наситено
изскачам от къщи
в стерилната красота на първия сняг
сънувала съм всичките сцени на колебанието:
на едната не искам да изляза
на друга дори не викат името ми
присмех и аплодисменти
съвсем двусмислени
сънувала съм те пред мен
грейнал
почти нарисуван
обгръщаш ме със стоте си погледа
после се появява момиче
за което открехваш обятията си
и докато ме задминава
тя ме удря с тока на красивата си обувка
толкова дълги са краката й
толкова незабележима съм аз
когато се връщам градът вече е започнал съня си
и ето ме в края на още един ден-бездействие
разходка по празните кадри
ретроспекция на статичното и неслучващото се.
1 коментар:
харесва ми.
Публикуване на коментар