i'm the posting monster!!!

Kings of Convenience - I'd Rather Dance With You

опитвам се

препъвам се
във всички тези мисли;
обвързват ме.
не дават да вървя.
повтарям си, че всъщност си измислен.
и пак не зная как да продължа -
догаря бавно слънцето в ума ми
небето, пепелници на тъга;
цигарата е символ на греха ми
но всъщност... сякаш не тая вина.
ако поискам, ще те отрисувам
ще те изтрия, ще те забраня,
далеч не е усилие за мене -
в излишък ми е бялата боя...
но може на платното да остане
страхът ми - силуетът ти едва.
да бъдеш вечно тук, но да те няма -
не съм тъй силна, че да понеса.

cliché

съвсем е тихо.
даже този поглед
не казва нито дума
и сега
не чакам нищо,
никого, и сякаш
дори не ща причини
да мълча.


заспивам бавно.
нищо не сънувам,
и нямам нито помен
от съня.
за мъничкото трепване
ликувам
но после пак потъвам.
в тишина.


и този огън.
който ме гореше,
сега гори с последния си плам
да се сбогувам
идва време вече.
накрая всеки
май остава сам.

18 !

знам, че понеже ме обичаш
в главата ти бият камбани и светят шарени лампички
още от секундата, в която виждаш тези редове
сърцето ти почва да трепти мъничко по-бързо
и усмивката ти става топла и... малко кравешка
понеже остаря, слънчоглед !
там още не, поне не официално
но тук вече си доста, доста стара
пък и е важно нашето време, не тяхното
защото сверяваш часовника си по душичката
а душичката ти още тупти на български, мхм!
да не говорим, че поне са по същото летоброене
за да може да си стара навсякъдее! :Р
но, разбира се, не достатъчно, че да можеш да си поръчаш
"е`на голяма"
затова ще полея датата от твое име! *великодушна*
всъщност може би дори не съм ти забавна, но това също далеч не е важно
важното е, че ме обичаш!
и че аз те обичам.
бъди щастлива и спокойна и си стой на краката, всичко ще бъде наред оттам нататък
не им давай да подредят живота ти! направи си една уютна, неразбираема коч... творчески хаос!
и те поздравявам с "песен с клип с емо пич, който пише разни простотии с черен (перманентен) маркер по стъкло"



освен това те поздравявам и с чорапи на мексиканци
с изрусени азиатски малцинства (или мнозинства. зависи от гледната точка. xD)
с игрите на асоциации, които всъщност изглеждат като: кебапче - дистанционно - какавида - слънчице - клечка за уши
поздравявам те с обмена на музика, която, сигурна съм, е повече от няколко gb
с... всичко.
с бъдещето и с големите магазини за музика.
с кленовите листа, които по мои изчисления би трябвало да изглеждат доста готино в момента. ако не са под някоя пряспа :Р
със спадовете, взривовете, разпадите, на които станах свидетелка и стана свидетелка ти
и със smiley faces на gnarls barkley, щото това е една нахилена песен
и те обичам (за всеки случай)!
гадно много!

I wanna make a memory

вали
тъй както си му е редът
вали си като през ноември
не зная как пропусках досега
изгубила съм ги
оранжевото, жълтото, яркото синьо
вълноломите и пясъкът
не знам как допуснах
светлината да мине през пръстите ми
имах най-красивото лято и
то сега липсва до кръв, до червено
нажежава кожата ми, вдига
телесната ми температура
кара ме да впивам устни в един спомен
и да поемам живителния му сок, докато съвсем
привърши
може би мисля погрешно, може би
трябва да спра да очаквам това, което е минало
да плета паяжини от наситените
цветове и спокойствието
да се съсредоточа върху снега
и големите топли палта
понякога вали на 19 ноември
понякога тогава е първият сняг
надявам се до месец
вече да мирише на зима, мандарини
и на запален огън
защото в студа
само той напомня на лятото...

колебливост

дали е сцена или ешафод
ще разбера в последната секунда
при мен ги няма "их" и "ах" и "боже"
поезия без тях - дали ще може?
притръпвам - страх. изглежда тази треска
забила се е в бързия ми ход.
тук има покрив, няма небосвод,
молитвата е изход за набожните.

но аз далеч не съм, не съм набожна.
изправям се пред чакащите хора.
изгарящи очи и притаеност -
ръцете ми са слаби прекалено,
но няма как - ще трябва да търпя;
дори петната кръв ще се измият
ако откажа да се предада,
ако им позволя да ме отпият.

why can't we not be sober?

I am just a worthless liar.
I am just an imbecile.
I will only complicate you.
Trust in me and fall as well.
I will find a center in you.
I will chew it up and leave.
I will work to elevate you...
Just enough to bring you down.

Why can't we not be sober?

I am just a worthless liar.
I am just an imbecile.
I will only complicate you.
Trust in me and fall as well.
I will find a center in you.
I will chew it up and leave.
Trust me.
Trust me.
Trust me.
Trust me.
Trust me.

катастрофи

катастрофа на главната улица!
и няма никакво значение
че успоредно, в малките пресечки
някой е много усмихнат
че друг бавно подава шепа щастие
на цената на единична износена банкнота

това събитие заема целия ми свят
попива дните ми и ги изпълва с
онзи цвят, който събира всички останали и
нищичко не значи
катастрофата е липсата на сблъсък
недокоснатите ръце
разминалите се погледи
милиметрите до усещането за близост
невъзможно е да се домогнеш

катастрофата е в дистанцията и
избягването
изразителните погледи сме прибрали
във вътрешните джобове на саката си
и ги пазим за театъра
единственото останало място, където
реализмът като грим се стича по лицата
измива се и те оставя чист
затова и всеки път
когато излезеш от театъра те лъхва студ
парадокс - там, където
трябва да бъдеш някой друг
си всъщност единствено истински себе си

новините не отдават внимание
а сблъсъците вземат много жертви
и раните са тежки.


остава - паралелен свят