последното

Окончателно е -

аз никога няма да те разбера.

Катранените ти думи

повече не могат да заместват истината.

Вече нямам сили да ти повярвам.

А не ми стига наивност, за да се излъжа вместо теб,

нито отдаденост, с която да нарека това "любов".

Натрових се с теб.

Душата ти е захарен памук с изтекъл срок на годност.

Заситих глада си на цената на остатъчния вкус,

бързах да намеря време за всички въртележки.

Да вдишам още от никотиновия ти смях.

Но ти реши да си останеш на земята.

И въпреки това опитах да те изуча.

Сложих призма между мен и теб и видях пъстротата ти.

Разгадах дисперсията и изчислих скоростта на всеки лъч.

Ти сам захвърли схемите в ъгъла.

Лично се постара да не се самозаблуждавам.

Сега те виждам в бяло,

отново без лице.

Както преди.

всичко ми е в кашони вече. цялото съдържание на главата ми е сортирано и прибрано.

вкъщи има ужасно малко чинии.

усещам се как опитвам да предизвикам някакви емоции в себе си, как понякога се насилвам да плача и да се чувствам зле, защото сякаш приемам с твърде голяма лекота това, което може би ми предстои.

от друга страна... не спя спокойно. чувствителна съм. раздразнителна. губя контрола си.

пратих си документите.

малко остава. само да ми кажат и да започне отчаянието, или новият живот, или и двете, защото е някак нужно.

МАРТ месец е.

това означава доста.

всъщност е средата на март. минала е около 1/5 от годината ми.

забавно е как тази част от годината се прекарва в ... приготовления за самата година.

както училището отнема 12 години и е приготовление за живота.

ама че глупости.

чувствам се толкова объркана, колкото бях в началото на пубертета.

а ще правя 18 тази година.

давам си сметка колко много съм пораснала, и по колко различен начин.

ето, например вече нищо не искам да меря.

нямам нужда и от етикетчета.

трябват всичките палци на света, но няма да си го призная.

и имам нужда от вяра в себе си.

и от повече саможивост.