what are the odds two strangers should meet

... and find that they weren't strangers at all?

the cheese is on me. 

i'm about to drive in the ocean

нямам сили даже да го напиша.

http://vbox7.com/play:d12a1bc0&al=1&vid=29057

spirit

разбивам се на LTJ Bukem, никога не бих си го пуснала вкъщи, но въпреки това танцувамтанцувамтанцувам, босите ми крака в пясъка, звездите горят в небето, а вътре в мен най-хармоничното и красиво нещо, което може да се случи в нечия глава под звуците на дръменбейс

и тогава се обръщам към водата, поглеждам към небето

и една звезда пада

но желанието вече се е сбъднало.

споменът изникна съвсем изведнъж. (:

i can go. with the flow.

She said I'll throw myself away
They're just photos after all
I can't make you hang around
I can't wash you off my skin
Outside the frame, is what we're leaving out
You won't remember anyway

разхвърляни по пода сега са

всички снимки и признаци, които

оповестяват теб

стоя над тях, изправена

класически

с клечка кибрит във ръката

зачудена или разколебана

заудряна от спомени

въпросът е там,

че ако теб те няма

страхувам се

да не изчезне парченце от мен и

всички демони, студени завивки

безчувствените стъклени очи

гледащи ме от лицето на хартията

значат повече, отколкото искам

всяка една пръска кал

изцапала дънките ми в дъжда

начинът, по който

все още усещам ръката ти в моята

събирам всичко и го хвърлям в шкафа;

явно не е дошло времето да се отърва от теб.

tokyo

I am blazing lights on your street
I'm an upstart
Bound to cross you
I'm the hypocrite by your side

...





And no one around could tell us apart
Cause we were one mouth and one robot heart

едно...

две...

три...

мелодията се забива като драскотини от нож по рамото ми


едно

две

три

от наситено до светло синьо
пик
кик



и остатъкът
догаря...

не мога да разкажа
мастилените вечери
светофарите, изпълващи града със светлина
рисуващи сенките ни по
изкривените тротоари
имаш студени ръце
моите очи
и глава, пълна с неясности
точно в този момент
ние сме двама странници
ставащи на прах
прахът, който цапа улиците
разсъдъкът,
избягал от всички тук


на едно стъпало сме
от утринните и
тихи
сини сини небеса
освежаващо студени
от минувачите, на които сякаш
някой е забравил да
фотографира лице
от порцелановите чаши и
бягството
към малките легла и
чудовищата с картонени
тела


i'll never get used to it

"обичам себе си
обичам само себе си
но страшно искам те
страшно искам те"

the perishers - trouble sleeping

I’m having trouble sleeping
You’re jumping in my bed
Twisting in my head
Leave me

I’m having trouble breathing
You’re sitting on my chest
I sure could use the rest
Leave me

It’s you
Why’s it always you
and never me?
I’ve never dared to let
my feelings free
Why’s it always you
and never me?
I’ve never cared
too much about honesty

I’m having trouble sleeping
I’m thinking of what you said
About the tears been shed
Leave me

It’s you
Now and always you
but never me

I’ve never dared to
let my feelings free
Why’s it always you
and never me?
I’ve never cared
too much about honesty




утре тръгвам... пътуването автоматично означава... :/
и се връщам в... понеделник?
беше хубав концерт.

вървя със теб по тъмни коридори
полъхва ме на магазин за цветя от отворените вечерни прозорци
мирише тежко и залепва на устните ми
задаваш ми въпросите си - това си ти!
моето любимо кино, пълно с тъжни европейски филми по седалките, обсъждащи хората пред себе си
онова, което предизвиква нощната поезия, изплакната в небето (по-хигиенично е за една поезия да се къпе преди употреба) и чиста
симпатично парадоксалната девойка, която носи опроверганието в себе си и не задава излишни въпроси (освен този!)
онази песен на Ю2, която усещам за първи път
с теб или без теб? със или без захар?
разпознавам те по струните още при потръпването на първите акорди
не ми говори за пластмасов живот,
знам всичко за него
говори ми за твоя

спираш ли?
ще те почакам, ако искаш

правиш ме щастлива, драга. дори когато лъжеш, че не си тъжна
какво си ти или какво си ти за мен?

ааа.. понеже мога да ти отговоря само на един от въпросите.

nothing’s gonna change nothing присъда ли е?

аз! съм тази, която стои на съседния стол и съдържа универсалното познание без задължително да го притежава – също като теб, но ти това не го знаеш

аз! при включването на телевизора прозвучава моят глас, произнасям “здравейте, вие сте покъртително самотен и още по-покъртително ням, а най-забавното е, че съм повтаряла това сто хиляди пъти и никой никога не се е опитал да го промени, не мога да ви помогна”

същата, която със сигурност може единствено да изглежда глупаво, но пък държи собственото си лице в ръцете си

аз съм строгата незавършеност, и настроението ми е тих летен дъжд, който капе по кожата ти и достига до онзи орган с помпата, който не споменаваш, понеже те е страх да не станеш банален

харесваш ме само на първо четене

оставям те на крачка от момента, в който наистина ме усещаш

толкова сте много и ти си толкова един от тях

понякога си тъжна картина в рамка, лошото е, че рамката не ти отива и освен това е в грозен цвят

но аз си оставам все толкова неотразима, независимо дали харесваш музиката, която чувам, или не и

въпреки/заради начина, по който вървя и те гледам нагло в очите

или не?

хаха.

заспивам рано сутрин, когато щурците вече ги няма да ме упояват и да ме държат в просъница

лятото ми е тихо и недостатъчно мое, искам да кажа, липсва ми чувството на притежание над лятото, както когато бях и по възраст на 4

но си мълчи, защото не всички знаят

сякаш съм неизпит скъп коктейл, недокосната китара

в един момент “какво ще кажеш за мен” е просто тема, която повдигам, защото знам, че имаш много да кажеш

чувам едно бръмчене в главата си и решавам да не си го обяснявам

един от скъпите коктейли, които съм, по-малко

проектирам

още една красива мелодия на гърба ти

и съм готова да слушам

притаила дъх

пианото е като тиха приказка, която свириш за мен

хубаво е почти колкото щурецът, който ми пее под балкона

заедно

заедно е утопия, но все пак затварям очи

отиваме там,

together we will live forever

стига да ми позволиш, знам дори как да вярвам

жалко само за коктейлите

изгревът е достатъчно мой и без текилата, само той ми остана от лятото, неразсънените ми дни и тихите будни нощи, гладкият асфалт на есенната улица, която изгаря заедно с листата някъде в средата на душата ми

пиша вече трети разказ с произволен ентър тази нощ

може би си ми влязал в главата и пишеш вместо мен

настроенията ми ги сменяш като дрехи

ти ли си синът на лятото, което губя

девет престъпления ли?

изхвърли ме отхвърли ме остави ме
не това правя аз
сама
машините са на парчета, небето е цялото накапано с
мастилницата на настроенията ми и
сивее

отдръпни се бъди студен не ме докосвай
не това правя аз
ти си спътник, но пак сме сами
изглаждаме недостатъците си
но машините са на парчета
не ме докосвай
престъпленията ти не са онова, в което искам да бъда съучастна
съпричастна.

загуби ме престъпи ме
остава да те изтрия
направи ме портретно минало
заключи ме
изолирай
повтори
отрежи
забрави, забрави
забрави

...

не това правя аз

I waited for a thousand years For you to come and blow me out my mind

забравил съм си пунктуацията
някъде между превъзбудеността на въпросите
хеей лайла
ти си моето спасение на очакващите пръсти
оправдание за пропуснатите моменти
бързането по устните лайла
ученическите грешки
предизвикателството да те науча да ме прочиташ
мелодичността не е само в името ти лайла
и в песните които чуваш

в движенията ни
чакам те отдавна
лайла


Oasis - Lyla