I dreamt about you nearly every night this week/How many secrets can you keep?

...
Cause there's this tune I found that makes me think of you somehow
And I play it on repeat
Until I fall asleep

изтървах им следите за няколко години, но те са тук отново. с пълна пара.

аз пораствам.
около мен, както и около всеки друг, винаги са се случвали сериозни и плашещи неща. разликата между преди и сега е, че сега се чувствам длъжна да поема отговорност, да потърся отговор. не бях виждала родителите и сестра си толкова изплашени, и затова не си позволявам да ме е страх и да бъда песимист - да нямаш вяра е лесно. другото е по-трудно, по-нужно. не ми се е случвало да искам да съм си вкъщи повече - заради семейството си основно, но и заради протестите.

адски, адски ми е трудно да пиша за това. имам доста други неща за казване -
скучно-ежедневни - оценките ми! почти нормални! свърших с китайския и се опитвам някак да вредя испански в списъка с неща, които трябва да науча преди да завърша.

интересно-магични - съдбата ме целуна по челото и ще мога да отида до красивата Прага за няколко дни, на връщане от Америка. или, казано по друг начин, авиокомпаниите направиха цените на билетите до Букурещ толкова непоносимо брутални, че се оказа изгодно да останем в Прага и да потанцуваме върху улиците на Централна Европа. ами така де. ще се ядат гевреци и ще се четат неща на латиница, които би било някакси по-естествено да бъдат на кирилица. мрънкането по този въпрос ще бъде напълно безспирно.

сюрреалистични - на края на срока отидох да се видя с Бидарт, професорът ми по поезия, и той ми каза вълшебните думички, които никога не очаквах, че ще чуя от писател. истински писател. с книги, и книги за книгите му, всички които поглъщам като факир, за да мога да издишам най-преданите обяснения в любов към поезията, на които съм способна.

и сега
съм много объркана
и не знам какво да правя
с живота си.


ммммда.