пак имам текстове вместо мисли и е глупаво и детинско и отвратително и щастливо.
цял ден подскачам, падам и се смея весело-истерично
смехът ми е забързана jingle bells изпята от пияни джуджета
и като имаш организираност, и какво.
на мен пък ми е топло и зад мен е одеалото и всички останали неща също са зад мен или около мен и е разхвърляно като в кочина, но е прекрасно!
днес всичко е такова, прекрасно
и ме вкарва в това настроение, в което не искам да знам какво ще ми се случи в следващите дни и седмици, стига само да ми се случи нещо
а знам, че ще
подозирам, че ще е уникално и различно
ставам голяма, минава още една година
не че имам рожден ден, но просто така се чувствам, на прага
вече свикнала, това ми се вижда някак добре
чувствам се като сестра си отстрани
толкова много ми се танцува, че нямам претенции за нищо
освен за хората, де
но не твърде много
за миг забравям за всичките куфари, които вече съм подредила наум и тежат
няма да отиват нито на роклята, нито на обувките
нито на дългата панделка
празничност.
този път и отвътре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар