acute homesickness

нека "дом" се чете като европа, не като русе.

лудвам. мечтая си само за думички български. за летища. всеки път, когато стъпя на европейска земя, усещам рязката промяна в атмосферата. 

и си мечтая. за автобуси и столици. за хора, които разбират всичките ти подтекстове и метафори. за ски, защото може би най-после ще се науча. 

за коледа с родителите ми. за L'Europeo.

надявам се Гранта да е хубаво издание и в българския си вариант. 

последните ми няколко стихотворения са на английски - професорът в семинара ми по творческо писане не чете български. което всъщност е добре, защото осъзнах, че да пишеш на чужд език не е толкова непостижимо. 

казвайте ми някакви неща - следя статистиките и знам, че все още има хора, които четат тук. имам нужда да чувам мнения.

My Ode to Barcelona

The city, wherever you go it will go. 
                                        – Kavafy 
Here I have never felt either the tenderness
of the mother-tongue or the support
of any tradition other than civil
war, just where for me the past begins.
When I have searched penniless
for her dubious warmth she didn't even look at me.
I fell in love with her when I was young,
but now we know each other too well:
nor can she deceive me
when she comes out, eyes painted with twilight,
nor can I deceive her with a few poems.
If I were to go away, she'd never come with me.
And if I want to be more and more distant
there is no need anyway for me to go. But now and then,
when I least expect it, early some morning,
what terror is it makes me hear the echo
of footsteps where someone is walking away
before me down streets where there is no one.
                                                Joan Margarit

My Own Carnation Revolution

The lights of the Lisboa bridge 25 de abril are
painting the water red and green

your eyes are not green

It's okay,
your stream of golden curls
distorted alpha-helices
should be described in research papers
as an anomaly of perfect beauty
should be in history books
a fallen authoritarian regime
a sharp increase in double-takes
sleepless economists try to model it
journalists cover the event
and i am there too
the only survivor in
the fireless war that is your smile
honored and barely speaking.

Your eyes are not green, but there is red
red flowers in the barrel of a rifle
and one burning inside you
not like a fire, but
the first moments of an explosion,
before you know if the construction will
tumble down or
hold still.

The odds of becoming the new Orhan Pamuk

It's Friday night after the last screening of this new movie
and they are leaving the theater midst a rush of people
both of them thinking, "I guess this crowd is going straight to bed
god, look at their faces, stamped with apathy"
and the subway is already closed
and it's cold so they are not holding hands

He is trying to get them a cab
while she is on the sidewalk, jumping in one place,
her cotton candy hair going up in the air,
filling her nostrils with cherry tobacco smells, Oriental yet close
and suddenly, there are
thoughts running
behind her eyes
he knows what this means by now, so no questions asked
the city is glowing dark blue and yellow, the flashes of the passing cars
right there, at Park Street
make it seem almost metropolitan

It's warm in the cab and they take off their coats.
He is growing uneasy, thumping his fists against the bricks of silence:
"what's on your mind?" - his accent is thick and unshy
"you know i'm writing, I have been thinking about this for so long and I think I know how to say it now, do you remember what I told you before, you know when I'm thinking about writing"

They are headed to Harvard Square, but the traffic is heavy - heavy for Boston,
there are sleek white limousines on the road, maybe a final club party
or maybe a just because
so the two of them are stuck in the car to the sounds of smooth jazz
and as she rolls her eyes with disgust to all this, he takes another little stone
from his pocket and throws it at her
"why don't you give it a try then? really, actually try?
why don't you publish something, send it somewhere?
why don't you show all this to someone who knows or understands?"

and she looks straight into him through her tar-black eyelashes,
"I could also, perhaps, dye my hair blond and change my name
become a trophy wife, an event planner,
taking care of being beautiful and terrible and the beautifully terrible
and just call it a life
your advice always comes with a twist of unintended schadenfreude.
Let's be real here, what are the odds that I will be the next Orhan Pamuk?
You are right, I can't stop the dreams from dancing through my head or
the heights from giving me a rush
as skydiving did to my crazy parents but
they don't believe in flying anymore. And I don't believe in poetry."

what are the odds two strangers should meet

... and find that they weren't strangers at all?

the cheese is on me. 

but mainly your silence

day after day

all i dream about is

red strawberries

the old factory

and your silence

except for when we disagreed on something and your voice was racing against mine

raised above the music we were playing in the living room

the strawberries taste so real

it takes me hours to shake off the memory

i drift away in class, remembering that time

you held my hand and tried to brush a tear off

before it trickled down your cheek

i thought you were the strongest man i had ever known

yet it did not surprise me

when you told me i would be cruel to leave you on your own

even though you wouldn't be alone

and i knew what you meant but i disregarded it as egotism

i think about your carefully chosen words now and

i keep you on my mind

but i can only hope that..

what i mean to say is

i tell people about it

i tell them i have a father who builds his own machines

and grows the sweetest strawberries

your silence

i keep to myself.

градски песни

"танцуваш с мен от двадесет години"

"този град бие жените си"
(от "Музиката на Истанбул")

понякога забравям каква съм, когато съм вкъщи.

баланс

от изтока се научих
уверено да виря левия си крак в небето докато
ръцете ми са разперени без опора
търпеливо равновесие
като изписването на йероглиф
като научаването на бос танц в
свистящата трева

може би затова
неусетно забравих за дивия вятър
и той се втурна към мен вироглав
повали ме по гръб с ясен тропот

тук никой не владее
изкуството на изправянето -
подадената ръка
е нарушен баланс

от часове
лежа в тревата и чакам слънцето
да ме превърне в пепел.



черногледа съм, но най-после отново имам думи. думи и път. заминавам утре и обявявам началото на лятото.

anger management

i don't remember the last time i was so furious, infuriated by the misplaced spoken judgement of someone. maybe the fact that you are a friend of mine and are saying this to me makes it a lot worse.
so instead of talking to you, i am venting here, because in the past two weeks it has been literally impossible to find you.

cultures do define people - and while some of us manage to stay aside from the definition, most of us don't.  cultural identities exist, and they are beautiful and interesting. but also, small towns define some people. different mentalities are a fact, and mostly due to different backgrounds. cultural stereotypes exist for a reason. they are unhealthy, exaggerated, offensive, and mostly untrue, but something created them. my circle of friends does not abide by the majority of those stereotypes, but instead of being extremely offended, we try to learn from them. kudos to you for not being a part of the crowd. but the crowd exists.

and no, i don't have the monogamist heteronormative perspective. i am heterosexual and will never claim to understand people who are not, because i think that is extremely hypocritical, but that does not mean that i have ever been anything other than respectful towards people with different beliefs or inclinations. and i don't preach anything other than acceptance. i don't understand, however, why you claim that you accept all people, and still roll your eyes every time our opinions clash. the world does not solely consist of people like you; it consists of all sorts of people, and ignoring that is just like ignoring the existence of cultural differences.

I don't remember a thing

последните ми три дни в 4 минути.

An Evening of Russian Poetry

[...]
The conjurer collects his poor belongings –
the colored handkerchief, the magic rope,
the double-bottomed rhymes, the cage, the song.
You tell him of the passes you detect.
The mystery remains intact. The check
comes forward in the smiling envelope.

'How would you say "delightful talk" in Russian?
'How would you say "good night?" '

Oh, that would be:
Bessonitza, tvoy vzor oonyl I strashen;
lubov' moya, outsoopnika prostee.
(Insomnia, your stare is dull and ashen,
my love, forgive me this apostasy.)


Nabokov




който не може да пише, чете.
обичам, когато говоря за поезия с професорите си по математика.

още повече обичам факта, че Набоков е основал департамента по руски в колежа ми.

където щастието е родено

може би дори ще ме научиш да вярвам в себе си

американските ми приятелки се преклониха пред огромната статуя на линкълн и замълчаха пред мемориалите на войните във виетнам и корея
всичко, което видях, беше добре възпитан бетон, оформен в спомени
обичам мартин лутър кинг, но отвъд това не мога да свържа вашингтон с нищо, което намирам в мирогледа си

затова когато
се спуснахме по пъстрите улици на филаделфия
думите се разлетяха
мога да се закълна - този град има дъх като пещ, сърце жарно от танцуващите по него хора
разпели се по тротоарите, зарисували с тебеширите си по бордюрите
обръщащи се зад нас, общуващи, флиртуващи в кафенетата
стените са покрити с политическо изкуство
и любов
а градините са начупено пъстро стъкло
нито следа от бостънската бръшлянова претенциозност
и си мисля...

здравей обратно в живота ми, пролетно щастие
стъпваш толкова бавно
ще задържа вратата отворена

привечер в петък
съм обратно в уелзли след седмица път и
посрещната от ударната вълна на една идея -
че тук имам
своя светиня, светилище, изповедалня и дом, пълен със сестри
дом на озадачение, закъсняла неосведоменост, притеснения, паника
но и красота, възход, съзидание, усилие
красиво усилие, кой би повярвал
преустроени ценности

здравей и на теб, мое момче, и добре дошъл в живота ми
дори недоверчива, все пак
усещам как думите ми оставят отпечатък в теб,
дори когато не искам да ти кажа нищо
(и все още не знам защо -
аз, млад икономист с ритмични куплети
и пръсти, изцапани с мастило)
слушам остроумието ти и го оставям да ме води

може би дори ще ми припомниш как да вярвам в себе си.

if you weren't real i would make you up.

Atonement - Separation

един от най-красивите клипове по филм, които съм намирала. 

забравяне

忘 е най-тъжният йероглиф в китайския език.
означава "забравям". горната част се превежда като "зает", долната - "сърце". заетото сърце е равносилно на забрава.

грозно

днес те обиждам злобно и безпомощно както не съм обиждала никого, но само наум.
колко оригинално - да ме цакаш с козовете, които самата аз съм ти дала
колко наивно от моя страна, за пореден път да надценя ситуацията, и колко странно - нали уж съм циник, явно не
колко слаба е паметта ти и колко са престорени всичките ти думи
красива ли съм отново?
тогава какво означава всяка от демонстрациите на незаинтересованост?
сигурно е много страшно, защото вече знаеш какво пеят птиците в гърдите ми, но виждаш, че мълча.
"проблемът ми е, че решението си ти."
не.
проблемът ми е, че ми се щеше решението да си ти, но не си, и го знам.
грозно е, но само в главата ми, а ръцете ми остават чисти, и дори някога да съм била, сега си тръгвам.
добре дошъл в миналото ми.

трябва да чета повече поезия. да изкъпя от мислите си гротескния облик, който съм ти създала. има толкова по-важни неща, толкова по-важни усещания и моменти, и не мога да си позволя да се поддам на нещо такова отново.

i'm about to drive in the ocean

очите нека останат пълни с приказки
призрачни сградите под тънка сивкава мъгла и
бароковото усещане, а колко е било хубаво съвсем неотдавна
и колко ще бъде хубаво съвсем скоро.

вкъщи е вече толкова много места.
до скоро.