котките

търся се в разширените ти зеници
осветени единствено от проблясъците на нощта
тялом - духом съм в средата на нищото
някъде до мен си ти
няма значение колко близо
без определености
без дори пунктирани линии правилно и неправилно

по стъклото се почуква и мигът ще прерухне в друг, съвсем различен миг
опитвам с всички сили да фотографирам тази необичайна композиция
знам в коя точка сме
отвъд нея сякаш не сме се случили
и космосът ни е само кибритена кутия
котките забиват писъците си в гърбовете ни
раздират ни на малки парченца морал
не можеш да ме съшиеш и да стана същата
нямам копче за връщане
аз спрямо теб и ти спрямо мен
е вече само остатъци на някога билото.