и започнах да пиша, но току що се сепнах, че нямам какво да кажа...
странно е. Не-бе-то е толкова светло, но навън е така тъмно...
денят обаче беше озарен от плановете за бягство на две намерили се (отново?).
вярвам в своето "искам", да знаеш, и нямам намерения да развявам бял флаг. на първо време.
слушайте Дайдо, хора.
Fin
4 коментара:
*подсмърча* можем. :) можем и да останем там и да се удавим, когато ни свършат парите, и...
би било чиста загуба на ресурси.
няма да можем, виждала съм постове с по 150 коментара. май бяха двама влюбени... знаеш колко обичам да чета чужди блогове. :Р но пък мога да се направя, че не съм виждала постове с по 150 коментара
знаам, знам, знам. пък и не съм казала, че се съмнявам, само малко си го помислих, това не значи, че ти е позволено да знаеш какво си мисля. :Р
Публикуване на коментар