крясъците ти
се забиват на страните ми и
иглите са всеобщото оправдание за капките кръв
някой потраква върху масата,
облечен е в нетърпение а аз
аз съм просто там, отдолу и съм
обречена
да чакам
разбираш ли ме...
облаците се прожектират над лицето ми
докато все още мога да
гледам нагоре
броя треските и измивам дъжда
двусмислиците събирам като камъчета
и ги прибирам в дълбоките си непромокаеми джобове
преливащи от съмнения;
пътувам на аудио лодка до някъде,
от където вече искам да се върна
оставам
eternally here
мария
26 часа, примерно.
