как се пише за експлозия чувства

къде започва логически обяснимото

има ли такова

и всичките ми мисли, една топка прежда

която ти навиваш около ръцете си

и сякаш си ме помолил

да ти изплета пуловер от нея

няма нищо друго

нито една наука, нито дори пасаж от книга

преждата ми е изцяло увита около теб

и не е спокойното, но не е и притесненото

нажежено до бяло от тревоги и детинщини

времето се върти в кръг и кукувичките повтарят само името ти

познавам го по движенията на устните на десетки хористки

пеещи песните пристягащи гръдния ми кош

или просто

те обичам.

пътуване

блаженство е да мълча

подреждам мислите си върху масата и слушам тихото им тиктакане

да остана тук

или пък да заложа всичко

и има ли смисъл

и има ли време

разсипвам в краката си сто хиляди дилеми

ще може ли да стане без дори и

грам контрол

дали ще съумея да се справя с ураганите

как ще се науча да плувам

право в бълбукащите тресавища на чувствата ти

изгарям в тази неспособност

залепям нощта за небето

и гледам как тиксото се откъсва парченце по парченце

крада от времето и го изсипвам обратно в часовника

прегръщам те силно и усещам как трепериш

а ти се смееш

че съвсем не е въпрос на пясък

нито пък на усилия

всичко изминава и мога единствено да запазя

в себе си

хербаризиран

спомена за едно усещане

но то ще се разпадне дори и в книгата на дните

и е неизменно,

изплъзването ти

няма нищо общо с пясъка

или с усилията ми.

две

очи

улични

лампи ярки

разрязват

кадифето на вечерта

стъпки три

две назад

светулки

запалки

пробиват си път във нощта