малко съм ядосана.

съжалявам за глупавия си нерафинирам идеализъм

наследствен е

заради него не познавам дядо си

заради него родителите ми не изкарват повече пари

заради него и съществува този блог

съжалявам, че смятам, че нещо е по силите ми, но живея в България и на това се гледа като на глупост, измислица, реене в облаците

оставям го на манекенките (?)

очевидно има други, доста по-важни неща, с които можем да се справим

не, почакайте, не можем

нека все пак си говорим в абстрактни понятия просто така

това, че някой няма бъдеще и никакъв план за напред не означава, че аз нямам

не означава и че ме засяга

това, че не можеш да възприемеш моята реалност не означава, че тя не съществува

това, че имам интереси, че имам мечти и работя над превръщането им в амбиции

ме отделя от твоя живот така неминуемо, че да ме оцениш с 5 от 10 и да ме захвърлиш в купчината

иначе съм го написала интелигентно

може би съм над допустимите граници от Европа

и на всичките тези глупости плюя и просто продължавам.

ако се опитваш да пишеш като някой

друг,

забрави.