25 ноември 2008

cliché

съвсем е тихо.
даже този поглед
не казва нито дума
и сега
не чакам нищо,
никого, и сякаш
дори не ща причини
да мълча.


заспивам бавно.
нищо не сънувам,
и нямам нито помен
от съня.
за мъничкото трепване
ликувам
но после пак потъвам.
в тишина.


и този огън.
който ме гореше,
сега гори с последния си плам
да се сбогувам
идва време вече.
накрая всеки
май остава сам.

4 коментара:

wanderlust каза...

i'll be there for you,
when the rain starts to pour. (:

никой накрая не остава сам.

truthseeker каза...

много ми харесва.

Timshel каза...

началото не е силно, не можеш да започнеш така и да свършиш със толкова добър край :/

невъзможна каза...

ако пишех целенасочено нямаше да мога (:
но в случая - да. :Р