23 юни 2007

нещо в работен вариант

нека поговорим за Себе си, притежателката на водовъртежната емоция
онази, която е толкова тясна отвътре, че няма място да скача на пръсти
и те моли да промениш вкуса си за хора, за да я допуснеш
за да може да затвори вратата последна
и да ти натяква присъствието си


Себе си иска от теб да забиваш нокти не в гърба, а в бедрата й и да повтаряш името, докато ти прозвучи твое и познато, докато се научиш да се задържаш във въздуха над парапетите
3
2
1
поема отговорността да бъде няма и черно-бяла докато те вманиачава
за да се нуждаеш от нещо, на което не си свикнал




Change you taste in men

заповядай

16 юни 2007

всичко протича в едно дълго
стискане на зъби и мислене за нещо тъмносиньо на жълти точки
в почтипремълчаване
докато не счупиш всички клечки от кибритената кутия
и не решиш да забравиш, което продължава до следващия път
а той е скоро
и общо взето отново мисля в кръгове, а кръговете са... затворени и злобни и няма излизане
дали ще промениш цвета на косата си или ще боядисаш миглите си в черно или... ще си купиш тъмен панталон от лен. или каквото и да е.
и после се чувстваш безсилен над собствените си чувства, които между другото потъват доста дълбоко в кофата с емоциите, душичката ти си стои в кутийката, в която я сложи, а истината не признаваш дори пред себе си
може да си измисля сценарий за драма, а толкова мразя драмите в живота си
и точно заради това не съм искрена и със себе си и казването на всичко това
изобщо
не ми помага.
ама изобщо.

14 юни 2007

защото.

пет
точно колкото да видя зад гърба ти
над върха на косата ти, който блести
един поглед около хоризонта
и няколко неясни високи хора по-малко
пет
кафето няма същия вкус, понеже
не горчи
няма шоколад, но теб те има
кръвта ми все още е метал,
разтопен метал, но по-горещ
пет.
евтиният парфюм, на който
миришат ризите ти
докосва страните
ми вместо
тебе, когато те няма
защото е останал някъде
навътре, където го помня
пет,
песен на мълчалив гларус,
разперил сивите си
криле, но ярък във очите си;
ти си
слаба радио-пиеса с твоя глас
пет!
вратът и раменете,
и устните ми, устните ми
устните ми устните
шепотът по кожата е
най-звучният, защото
го чувстваш
пет...





пет пръста над земята съм, пет пръста
но все пак над нея, нали?

05 юни 2007

не знам за крилете на времето
не знам дали изобщо някога е имало криле,
дали са отрязани, счупени или откъснати
също като крилете на сърцето ми, което не е пълно със сълзи
или не е ранено,
сълзите смъдят на раните ми, малки
ти си клише, а аз слизам по стълбите
на ниски обувки и не мириша на скъп парфюм,
а на ароматизатор за пране
няма романтика, тиха музика, дълга страстна целувка
няма страст, ти цитираш с треперещ глас
себе си и своята мърмореща поезия
споменаваш думата "обич" за трети път и вече плачеш
не си си научил уроците
спри да плачеш, не е по-добре
знам, жена съм, но не, аз не искам сълзите ти
чудесно, сега замълчи
ще измина наново
пътя на стълбите.

знам и за метафорите, те са завити на топло място и се надяват това да е затишие пред буря
имаш поздрави от чайката, която видях на тавана на стаята си
понеже продължаваш да ме четеш
и такива работи.