всъщност единственото, което правя, е да стоя зад теб и да чакам да възкликнеш "Но това е невъзможно", за да се появя и да ти покажа колко си глупав, и да те объркам малко, защото е крайно време да се изненадаш. скучен си така, а аз те помня друг.
Питаш за вчера.
ами вчера, вчера беше един твърде валежен ден, но днес не го помни (или се преструва, за което заслужава да го осъдим), затова няма проблем.
като изключим, че ужасно ме боли, естествено, но...
I've got the solution,
you can feed me to something
that is leaving this doubt
тук всичко е мокро и навсякъде е пълно с листа. остава единствено успокоението, че това не е моят град,
явно е дошъл панаирът на сезоните и той се е маскирал неподходящо...
да свикнеш с лошия вкус на вкъщи не е лека задача
Няма коментари:
Публикуване на коментар