Значи искаш да бъдеш писател?

[...]
ако не излиза от
душата ти като ракета
ако да мълчиш не
би те докарало до лудост
самоубийство или убийство,
не го прави.
ако слънцето в теб
не изгаря стомаха ти,
не го прави.

когато наистина дойде времето
и ако си бил избран,
то ще го направи
само и ще продължи да го прави
докато умреш или то умре в теб.

няма друг начин.

и никога не е имало.

Буковски




За пореден път търся думите. Или думите ме търсят, може би. Знам, че искам да кажа нещо, знам и темата. Не знам как да го формулирам и какво конкретно да бъде то. Те си играят с мен, появяват се в ума ми като идея и после отлитат. Но в крайна сметка зрънцето винаги си е в мен. Затова и пиша сега.

Петя ми липсва.
Не, ще започна от това.
Аз вярвам в хората. Вярвам в доброто. Вярвам в силата на идеализма си.
Петя... Петя я няма.
Мога да я опиша като човек, но ще преувелича.
Просто всичко връхлетя върху нас като твърде силен удар. Така, че не можем да го приемем. От моя гледна точка погребението, на което присъствах, не се е състояло. Спомням си го съвсем ясно. Но не мога да го асимилирам. Не е по силите ми да приема, че нищо не може да се промени. Не искам да повярвам, че съм напълно безсилна пред смъртта.
Единственото, което усещам сега, е липсата й. Усещам, че я няма и повече няма да мога да я прегръщам или да й правя физиономии или да й се подигравам или да й викам "Моля те, късно е, говори малко по-тихо". Но дори и да го пиша, не съм сигурна, че си давам сметка. И не мога да съм позитивна, градивна и мъдра, защото в действителност съм млада, незряла, не съм готова. Но силата ми ме спира и не позволява да се предам.
Знам, че повече няма да мога да видя лицето й и това ме изгаря отвътре, кара ме да се въртя в съня си, праща ми кошмари. Някой, който се беше превърнал в част от живота ми, го напусна изведнъж. И това не е честно. Дори тя да е сгрешила, не е честно. Защото младите, красивите, можещите, защото хората, които обичаме, не трябва да си отиват. Няма логика, закономерност, нищо. Дори не говоря за справедливост, понеже отдавна стана ясно.

И ще се боря за този глупав, за този маловажен, за този опорочен концерт до кръв. Не ми пука какво ще струва, не ми пука за пот и клюки и ядове. Чувствам, че е важно, затова ще го направя.