12 декември 2006

Колко е важно да бъдеш любезен

или как ноктите й се завиват в неспираща спирала, забиваща се в пода и тавана, за да я задържи в промеждутъка,
и как "приятна вечер" предизвиква от нея поглед, казващ единствено "то че вечерта няма да е приятна - няма, защо ти е на теб да го казваш",
как съзнанието й е запълнено от чуждите проблеми и обсъждането им, и как, и как...

как очите й святкат, когато види другата,
как устните й се превръщат в малки чертички, щом заговори за нещо,
как се опитва да забоде в пода, но единственото, което прави, е да издига в небесата

Няма коментари: