писането

опитвам се
да пиша
мастилото
се стича, под ръцете ми
издиша
опитвам се
опитвам се да пиша
прегракнала, последната китара
замлъква и остава - бледа, стара
във ъгъла на миналото лято
опитвам се да пиша, но когато
по дланите ми, сякаш чисто злато
разронват се и думите дори
макар и да опитвам, всяка сричка ме боли
аз искам да пропиша - меко, плавно, полегато
отронено и бързо, хаотично като ято
копнея тези истини да пея, но кажи
какво да правя? сякаш химикалката тежи
безсилна съм пред бурния си хаос
немирни са дори и вече късите коси
каквото и да сторя, този бунт ще ми смъди
ще хвърля кал в очите, зной във мислите
и всичката поезия ще кара да върви
да търси своя ред във други хора и съдби

но аз ще те опазя и ще бъдеш с мен, нали?