16 декември 2006

My life, my life, my life, my life

песента, която слушам, запъва и двете думи се повтарят до влудяване,
само гласовете са различни, дете, момиче, момче, жена, мъж, старци,
универсални дами и господа, търсещи универсални отговори, за живота, в който проблемите на всички са универсални,
имам изненада за вас!
вие не сте сами! представяте ли си? не? отдавна не можете да си го представите? това си е вашичкото съществуване и за него ще си говорите
искам само да ви подшушна, че животът ви минава в повърхностни главоблъскания за самия него,
в недоволства, пропити чак под торбичките на очите ви,
в нерви, които разтреперват пръстите ти
и клюки, които не засягат и една калория от вас самите




колкото до
"възможно е, да, напълно е възможно", искам да кажа само, че
и ти ще се научиш
някога.

Няма коментари: