сякаш по ирисите беше изписана
най-нежната интуиция на поезията
ален ланс
бяхме двама и одеалата винаги бяха
твърде големи
уютно топли
а леглото така високо,
че не виждахме пода под краката си
бях застанал на ръба на прозрението си
заколебан в крачката
застинал в един удар на сърцето -
пречупване
отново двама и четеше в очите ми
търсеше знак, трепване
което да те накара да повярваш
че съм още тук такъв, какъвто съм бил
не си от най-търпеливите, знаеш ли?
сега сме двама
и всяка твоя дума за мен е
акупунктура на сляпо
подигравка с дислексията на
интуицията ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар