09 февруари 2010

главата ми в думи, буквално.

усещам как трябва
и това трябва е над математиката на ума
ми
над неразбраните задачи и
абсолютно над всички химични неравновесия
какво искаш в крайна сметка?
мога ли да се оставя да ме води
искането ти
мога ли да преценя
не мога
щях ли да питам иначе
тази песен я знаех някога
може би преди години
всяка нота е излизала правилно под пръстите ми
но последните дни са толкова
излъскани неясни пълни с напрежение
че съм забравила всичко
и редовете са размесени в главата ми
и буквите като парченца тесто
са се слепнали и скрили
не мога да ги разделя
до мен спокойно е кацнал един гарван
искам почивка
как иначе ще овладея криеницата
как иначе ще разпределя въпросите
на глупавите отговори
които вече имам...

Няма коментари: