въображението, когато е примесено с надежда

влудявам се от собствената си склонност да придавам

изкуствено смисъл на всичко -

подтекст на срещите и случайните погледи,

техника в интуитивния дизайн;

да търся повече от секс в секса,

дълбочина в красотата

и чувства в думите ти.

това умение да строя с пясък

е всъщност лоша шега

подигравка,

която ме разхвърля по пода на коридорите,

размазва грима ми,

удря ми най-жестокия шамар - мълчанието

и ме оставя да се прибирам сама до къщи

въпреки огромното разстояние, студа и тъмнината.

не те обвинявам - ти нямаш никаква вина. твоите

измислици са много по-безобидни от моите,

плодове на наивност и въображение.

само отмахни с ръка и ето - намеренията,

целите, дори онази пъстра част от самоличността ти,

в която аз повярвах и която се оказа импровизация,

всичко това се превръща в прах, дим, илюзия.