в главата ми е постоянен шум, като фонов шум, по-скоро бръмчене, не съвсем музика. като индъстриал, но груб и недодялан, недостоен за композиция, неекспериментален. в главата ми е безинтересно, безинтересни са прозаичните ми, всъщност не прозаични, битовите ми проблеми и мъката на малкото ми време, притеснението за сроковете, които е пагубно да изпусна
понякога се страхувам да пиша, за да не се случи обратното
понякога не пиша, защото се е случвало да напиша нещо и то да се материализира
и е абсурдно колко суеверна съм, защото съм и рационална
но може би това е проклятието на рационалните жени
интуицията, която се сблъсква с разума
и някъде там се е загнездило писането ми
имам нужда от завършен разказ, но май ме е страх от разкази и го държа до средата, постоянен катарзис докато не си изпия лекарствата и не се излекувам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар