че просто си залепям една усмивка и карам напред
сто хиляди пъти по-лесно е
и пести разни неща
страх ме е само да не се насъбере
не знам какво правя по отношение на връзките си
искам всички и никого - закономерно е
овладяла съм свободното си падане толкова добре
че вече се чудя дали изобщо си спомням как се завързват възлите
не мога да те игнорирам и не мога да ти простя
това е общо взето проклятието на възпитанието, което имам
гордостта, достойнството
са две качества, които не са нужни тогава, когато не идват естествено
защото е някак абсурдно да си насилваш ценности
казаха ми, че съм потайна, че не споделям
защото наистина искам личното ми да си бъде лично е
не съм си сложила някакви ограничения
искам да си направя одеалце хубавости
но не знам дали ми се занимава
всеки случай в мен се надига някакъв подем, който чаках от изключително дълго време
Няма коментари:
Публикуване на коментар