Животът като хотелска стая Яна Монева

Аз съм в 901.

Чета литературен вестник

и се разхождам между редовете.

Ти в 910.

Гасиш и палиш лампата.

Седиш дълго на една история,

препрочиташ я.

Не можем да заспим.

Не можем и да се срещнем.

“Любовта има нужда

от собствена теология”-

чета и ми е студено.

В 901, на прозорецът ми

небето е празно.

Някъде там в 910,

докато палиш звездите

за да се стоплиш,

разбираш, че:

“Самотата е вид съпруга”-

не можеш да я напуснеш…

901-910:

Вярвам…

Вярваш ли?!