спри да крещиш! нараняваш ме с думите си, като малки игли са, забиват се в пръстите ми...
виж, утре вече не е като другите дни, каквото и да го правиш, но е важно едно, да си пожелаеш нещо,
погледни мен, аз си пожелах красиви дуети и ги получих,
ти трябва утре, когато стрелката се отклони и нацели 12-те, да изкрещиш силно това, което душата ти желае повече от... отколкото аз желая свободата си, и да знаеш, че можеш...
наистина трябва да се науча да мечтая отново.
и преди да спра да се правя на добродушна пожелателка...
може би не заслужаваш да те съдя толкова строго, а?
обичам ви всичките, ще ви обичам даже и да трябва да дам кръвта си за една роза за любимия ви,
посвещавам ви не просто тази година, а този живот, душата ми е ваша.
дори когато си играете нагло с нея.
благодаря ви.
31 декември 2006
30 декември 2006
здравей,
това съм аз.
с протърканата бяла рокля
и нямам какво да ти дам,
единственото, което мога,
е да се отметна от обещанията си
(а те не са много и са дадени пред самата мен, което унищожава значението им)
това съм аз пред входа, потънала в колебания
дали ще успея да издържа прекрачването,
гледайки затварящата се пред мен врата
здравей, тук съм, до теб,
дори когато те боли и не ме усещаш,
аз имам здрави рамене, приятелко, дори когато падам
но няма кой да опре на тях
тъпча на едно място в собствените си размисли от месеци,
не знам дали да продължа или да се обърна и да бягам,
и вратата се затваря, нали, а фенерите изгасват, и е тъмно, мамка му, тъмно е, но не съм се оплакала на Земята, че се върти и изгася осветлението точно тогава, когато имам нужда от него
и сега крещя,
но всъщност не искам никой да чуе колко съм слаба
благодаря.
с протърканата бяла рокля
и нямам какво да ти дам,
единственото, което мога,
е да се отметна от обещанията си
(а те не са много и са дадени пред самата мен, което унищожава значението им)
това съм аз пред входа, потънала в колебания
дали ще успея да издържа прекрачването,
гледайки затварящата се пред мен врата
здравей, тук съм, до теб,
дори когато те боли и не ме усещаш,
аз имам здрави рамене, приятелко, дори когато падам
но няма кой да опре на тях
тъпча на едно място в собствените си размисли от месеци,
не знам дали да продължа или да се обърна и да бягам,
и вратата се затваря, нали, а фенерите изгасват, и е тъмно, мамка му, тъмно е, но не съм се оплакала на Земята, че се върти и изгася осветлението точно тогава, когато имам нужда от него
и сега крещя,
но всъщност не искам никой да чуе колко съм слаба
благодаря.
28 декември 2006
27 декември 2006
26 декември 2006
ти си ти
не разбра ли,
че аз съм аз и ти си ти,
правя обратното на това, което ме посъветваш,
решавам напълно обратното на това, което се опиташ да ми наложиш (заради свободният ми дух, който не позволява да ми се заповядва),
аз съм свободна, по-свободна отколкото можеш да си помислиш,
понеже върша това, което сметна за добре,
напук на твоите погледи после,
и да, ще постна това тук, понеже така ми харесва,
напук на твоите сумтения и мрънкания,
напук на всичко от теб,
заради мен.
не смей да го правиш повече, окей,
понеже мога и да побеснявам,
та аз съм теле.
и да, злопаметна съм, мразя хората, греша, и не желая да се променя
и да, танцувам по жеравата, докато тя не остави следи по нозетете ми,
докато не оцвети в оранжево косите ми,
и да, не вярвам в нищо, аз се боря и не искам да падам
и да, това съм аз, така съм аз, и няма да се променя
това е моят начин
ти имаш право на твой, който не засяга мен,
заради демокрацията, примерно
приятели, добре, но аз съм аз и ти си ти
мерси
че аз съм аз и ти си ти,
правя обратното на това, което ме посъветваш,
решавам напълно обратното на това, което се опиташ да ми наложиш (заради свободният ми дух, който не позволява да ми се заповядва),
аз съм свободна, по-свободна отколкото можеш да си помислиш,
понеже върша това, което сметна за добре,
напук на твоите погледи после,
и да, ще постна това тук, понеже така ми харесва,
напук на твоите сумтения и мрънкания,
напук на всичко от теб,
заради мен.
не смей да го правиш повече, окей,
понеже мога и да побеснявам,
та аз съм теле.
и да, злопаметна съм, мразя хората, греша, и не желая да се променя
и да, танцувам по жеравата, докато тя не остави следи по нозетете ми,
докато не оцвети в оранжево косите ми,
и да, не вярвам в нищо, аз се боря и не искам да падам
и да, това съм аз, така съм аз, и няма да се променя
това е моят начин
ти имаш право на твой, който не засяга мен,
заради демокрацията, примерно
приятели, добре, но аз съм аз и ти си ти
мерси
но тя без теб е нищо
бягам напред с дъждовното си огнено лице,
което съм ранила със безброй несъвместимости,
виж ме, но не идвай, само гледай,
това съм аз, надявам се за дълго
бягам напред, а не бързам за никъде,
знаеш, че разбивал си сърцето ми така,
че после да не мога да си събера живота и
да се наложи на секунда друг да си скроя
тичам, но на пода си оставам, неподвижна,
искам да летя, ала не мога да летя,
няма ги крилете, ти ли счупил си крилете ми,
ти ли предреши отново моята съдба...
което съм ранила със безброй несъвместимости,
виж ме, но не идвай, само гледай,
това съм аз, надявам се за дълго
бягам напред, а не бързам за никъде,
знаеш, че разбивал си сърцето ми така,
че после да не мога да си събера живота и
да се наложи на секунда друг да си скроя
тичам, но на пода си оставам, неподвижна,
искам да летя, ала не мога да летя,
няма ги крилете, ти ли счупил си крилете ми,
ти ли предреши отново моята съдба...
24 декември 2006
има едни песни, такива, зареждат с особена меланхолия, но весела меланхолия,
и непукизъм, (Ди Ен Ей, Том`с Динър)
има едни дни, които наричат празници, но аз не ги използвам за преосмисляне или равносметки, (чиста неподправена промяна)
има едни лампички, които светят объркващо различно, но това не ги прави празнични, а по-скоро хабящи електричество, (лампичките по прозорците на хола пред компютъра)
има и едни неработещи тон-колони, които не искам да изхвърля, защото са много грозни и животът ще ги смачка жестоко и ще убие всичките им мечти (старите тон-колони, които е избирал баща ми)
има и една въртележка за нацисти, която не е изобщо забавна за нацистите и мен(поне всеки път, когато влязат, се опитват единствено да излязат от нея), а се нарича играчка, (играчката на Нощниц, който се пада хамстер, живеещ у нас)
имаше и нещо друго, но не се сещам, но това не значи, че го няма,
а днес всичко е толкова различно, може би не-проблемът е в мен,
кажи ми, има ли смисъл да питам "дали", след като и ти ще си зададеш този въпрос, ако мислиш като мен?
вероятно има, защото не мислиш като мен, а днес аз съм много добра
и непукизъм, (Ди Ен Ей, Том`с Динър)
има едни дни, които наричат празници, но аз не ги използвам за преосмисляне или равносметки, (чиста неподправена промяна)
има едни лампички, които светят объркващо различно, но това не ги прави празнични, а по-скоро хабящи електричество, (лампичките по прозорците на хола пред компютъра)
има и едни неработещи тон-колони, които не искам да изхвърля, защото са много грозни и животът ще ги смачка жестоко и ще убие всичките им мечти (старите тон-колони, които е избирал баща ми)
има и една въртележка за нацисти, която не е изобщо забавна за нацистите и мен(поне всеки път, когато влязат, се опитват единствено да излязат от нея), а се нарича играчка, (играчката на Нощниц, който се пада хамстер, живеещ у нас)
имаше и нещо друго, но не се сещам, но това не значи, че го няма,
а днес всичко е толкова различно, може би не-проблемът е в мен,
кажи ми, има ли смисъл да питам "дали", след като и ти ще си зададеш този въпрос, ако мислиш като мен?
вероятно има, защото не мислиш като мен, а днес аз съм много добра
21 декември 2006
не
не мога да кажа нищо,
понеже вече е казано,
понеже вече е преболяно,
понеже е протрито от употреба,
понеже всъщност не съм наясно с правописа му,
понеже ставам банална,
и понеже тежи твърде много,
имам нужда обаче да кажа нещо -
не просто нещо, а нещо по темата,
не знам, може би просто понеже накараха невъзможната да мълчи,
(няма невъзможни неща, а и тя вече прави глупости два пъти тази седмица, защо не,)
обаче всъщност...
просто няма никакъв шибан смисъл да казвам каквото и да било.
понеже вече е казано,
понеже вече е преболяно,
понеже е протрито от употреба,
понеже всъщност не съм наясно с правописа му,
понеже ставам банална,
и понеже тежи твърде много,
имам нужда обаче да кажа нещо -
не просто нещо, а нещо по темата,
не знам, може би просто понеже накараха невъзможната да мълчи,
(няма невъзможни неща, а и тя вече прави глупости два пъти тази седмица, защо не,)
обаче всъщност...
просто няма никакъв шибан смисъл да казвам каквото и да било.
19 декември 2006
твърде малко от Аз
невъзможната си беше обещала да не пие твърде много
да не танцува в Тони, когато там мирише на смърт,
да не танцува с онези, които обожават да грешат,
но невъзможната сбърка - два пъти, и още два
и сега се моли никой да не е запомнил грешките й, за да й ги повтаря
невъзможната го оплеска силно, още от момента, в който си дръпна за първи път, до момента,
в който изпи онази бутилка,
невъзможната сгафи,
но невъзможната се оправдава, че не е била себе си,
"бях твърде малко Аз, сега ще си наваксам, ще бъда повече аз,
пък и времето течеше променливо, бързо-бавно, а Chemical Brothers и Moloko, а той...",
и високи завити въртящи се стълби, двама влюбени, двама невлюбени, ненужни самопризнания, криви пеперуди по улиците, море,
някой, който не бива да е там, където е,
и невъзможната, която стана твърде възможна онези два пъти,
простете й, но не слушайте оправданията й
освен това слушайте Dido, не го казвам за първи път
благодаря
да не танцува в Тони, когато там мирише на смърт,
да не танцува с онези, които обожават да грешат,
но невъзможната сбърка - два пъти, и още два
и сега се моли никой да не е запомнил грешките й, за да й ги повтаря
невъзможната го оплеска силно, още от момента, в който си дръпна за първи път, до момента,
в който изпи онази бутилка,
невъзможната сгафи,
но невъзможната се оправдава, че не е била себе си,
"бях твърде малко Аз, сега ще си наваксам, ще бъда повече аз,
пък и времето течеше променливо, бързо-бавно, а Chemical Brothers и Moloko, а той...",
и високи завити въртящи се стълби, двама влюбени, двама невлюбени, ненужни самопризнания, криви пеперуди по улиците, море,
някой, който не бива да е там, където е,
и невъзможната, която стана твърде възможна онези два пъти,
простете й, но не слушайте оправданията й
освен това слушайте Dido, не го казвам за първи път
благодаря
16 декември 2006
My life, my life, my life, my life
песента, която слушам, запъва и двете думи се повтарят до влудяване,
само гласовете са различни, дете, момиче, момче, жена, мъж, старци,
универсални дами и господа, търсещи универсални отговори, за живота, в който проблемите на всички са универсални,
имам изненада за вас!
вие не сте сами! представяте ли си? не? отдавна не можете да си го представите? това си е вашичкото съществуване и за него ще си говорите
искам само да ви подшушна, че животът ви минава в повърхностни главоблъскания за самия него,
в недоволства, пропити чак под торбичките на очите ви,
в нерви, които разтреперват пръстите ти
и клюки, които не засягат и една калория от вас самите
колкото до
"възможно е, да, напълно е възможно", искам да кажа само, че
и ти ще се научиш
някога.
само гласовете са различни, дете, момиче, момче, жена, мъж, старци,
универсални дами и господа, търсещи универсални отговори, за живота, в който проблемите на всички са универсални,
имам изненада за вас!
вие не сте сами! представяте ли си? не? отдавна не можете да си го представите? това си е вашичкото съществуване и за него ще си говорите
искам само да ви подшушна, че животът ви минава в повърхностни главоблъскания за самия него,
в недоволства, пропити чак под торбичките на очите ви,
в нерви, които разтреперват пръстите ти
и клюки, които не засягат и една калория от вас самите
колкото до
"възможно е, да, напълно е възможно", искам да кажа само, че
и ти ще се научиш
някога.
Right Where It Belongs
Nine Inch Nails - Right Where It Belongs
See the animal in his cage that you built
Are you sure what side you're on?
Better not look him too closely in the eye
Are you sure what side of the glass you are on?
See the safety of the life you have built
Everything where it belongs
Feel the hollowness inside of your heart
And it's all
Right where it belongs
What if everything around you
Isn't quite as it seems?
What if all the world you think you know
Is an elaborate dream?
And if you look at your reflection
Is it all you want it to be?
What if you could look right through the cracks?
Would you find yourself
Find yourself afraid to see?
What if all the world's inside of your head
Just creations of your own?
Your devils and your gods
All the living and the dead
And you're really all alone?
You can live in this illusion
You can choose to believe
You keep looking but you can't find the woods
While you're hiding in the trees
Нищичко няма да коментирам, cause truth fuckin' hurts enough.
See the animal in his cage that you built
Are you sure what side you're on?
Better not look him too closely in the eye
Are you sure what side of the glass you are on?
See the safety of the life you have built
Everything where it belongs
Feel the hollowness inside of your heart
And it's all
Right where it belongs
What if everything around you
Isn't quite as it seems?
What if all the world you think you know
Is an elaborate dream?
And if you look at your reflection
Is it all you want it to be?
What if you could look right through the cracks?
Would you find yourself
Find yourself afraid to see?
What if all the world's inside of your head
Just creations of your own?
Your devils and your gods
All the living and the dead
And you're really all alone?
You can live in this illusion
You can choose to believe
You keep looking but you can't find the woods
While you're hiding in the trees
Нищичко няма да коментирам, cause truth fuckin' hurts enough.
12 декември 2006
знаеш ли къде съм,
аз съм там, където има твърде много време, но то не трае,
там, където песните са за еднократна употреба (после губят чувствата си),
аз те гледам от високото, което всъщност изобщо не е високо, и намирам себе си преди,
там, където ми се щеше да загубя всичките си спомени,
аз съм там, и рисувам лицето ти по обратната страна на очите си, но знам, че това няма да докаже нищо,
аз съм там, където хората се предават, но като че вече нямам сили да ги пръскам с жива вода (тя не е, за да я измиеш, приятелко, а за да я изпиеш, само тогава действа)
Libertad no es mi apellido, pero mi alma es aún libre.
аз съм там, където има твърде много време, но то не трае,
там, където песните са за еднократна употреба (после губят чувствата си),
аз те гледам от високото, което всъщност изобщо не е високо, и намирам себе си преди,
там, където ми се щеше да загубя всичките си спомени,
аз съм там, и рисувам лицето ти по обратната страна на очите си, но знам, че това няма да докаже нищо,
аз съм там, където хората се предават, но като че вече нямам сили да ги пръскам с жива вода (тя не е, за да я измиеш, приятелко, а за да я изпиеш, само тогава действа)
Libertad no es mi apellido, pero mi alma es aún libre.
Колко е важно да бъдеш любезен
или как ноктите й се завиват в неспираща спирала, забиваща се в пода и тавана, за да я задържи в промеждутъка,
и как "приятна вечер" предизвиква от нея поглед, казващ единствено "то че вечерта няма да е приятна - няма, защо ти е на теб да го казваш",
как съзнанието й е запълнено от чуждите проблеми и обсъждането им, и как, и как...
как очите й святкат, когато види другата,
как устните й се превръщат в малки чертички, щом заговори за нещо,
как се опитва да забоде в пода, но единственото, което прави, е да издига в небесата
и как "приятна вечер" предизвиква от нея поглед, казващ единствено "то че вечерта няма да е приятна - няма, защо ти е на теб да го казваш",
как съзнанието й е запълнено от чуждите проблеми и обсъждането им, и как, и как...
как очите й святкат, когато види другата,
как устните й се превръщат в малки чертички, щом заговори за нещо,
как се опитва да забоде в пода, но единственото, което прави, е да издига в небесата
09 декември 2006
кротки, тихи или недотам тихи намеци,
забравени празници,
приказки,
мечти,
страхове,
счупени прозорци,
Той вчера, Той днес, и Той какво си мисли,
"нямам какво да му кажа",
"ти си Невъзможна", "саркастична"
ето минутите ми, дните ми, годините и периодите ми, ето ме мен в петнайсет голи секунди
без опити за цензура
ето ги кадрите ми самота,
ето празната стая,
празните места,
мебелите, с петна от вода или сълзи,
ето ги прашните чужди непрочетени книги,
ето ги крадците на безвремие зад слепите пердета, и лазещи по пода ми, сякаш за да се скрият,
ето бутилките пълни с вода и празни с духове,
чашите с изпито какао,
телефонът, преживял повече от много хора,
тетрадките, разперили листи, но без крака (а всеки знае, че не може само с криле)
ето спуснатите от тавана балдахинени лиани на вдъхновението, водещи към горните етажи на света,
ето протърканият килим, който мирише на опиум,
тук са и вкочанените пръсти, които могат само да грешат,
ръцете, които умеят да изпускат,
раменете, които се огъват под товар,
душата, която забравя да страда.
добре дошли вкъщи, чувствайте се като в съзнанието си.
Here is a song from the wrong side of town
Where I'm bound to the ground by the loneliest sound
And it pounds from within and is pinning me down
Here is a page from the emptiest stage
A cage or the heaviest cross ever made
A gauge of the deadliest trap ever laid
And I thank you for bringing me here
For showing me home
For singing these tears
Finally I've found that I belong here
The heat and the sickliest sweet smelling sheets
That cling to the backs of my knees and my feet
Well I'm drowning in time to a desperate beat
Feels like home
I should have known
From my first breath
забравени празници,
приказки,
мечти,
страхове,
счупени прозорци,
Той вчера, Той днес, и Той какво си мисли,
"нямам какво да му кажа",
"ти си Невъзможна", "саркастична"
ето минутите ми, дните ми, годините и периодите ми, ето ме мен в петнайсет голи секунди
без опити за цензура
ето ги кадрите ми самота,
ето празната стая,
празните места,
мебелите, с петна от вода или сълзи,
ето ги прашните чужди непрочетени книги,
ето ги крадците на безвремие зад слепите пердета, и лазещи по пода ми, сякаш за да се скрият,
ето бутилките пълни с вода и празни с духове,
чашите с изпито какао,
телефонът, преживял повече от много хора,
тетрадките, разперили листи, но без крака (а всеки знае, че не може само с криле)
ето спуснатите от тавана балдахинени лиани на вдъхновението, водещи към горните етажи на света,
ето протърканият килим, който мирише на опиум,
тук са и вкочанените пръсти, които могат само да грешат,
ръцете, които умеят да изпускат,
раменете, които се огъват под товар,
душата, която забравя да страда.
добре дошли вкъщи, чувствайте се като в съзнанието си.
Here is a song from the wrong side of town
Where I'm bound to the ground by the loneliest sound
And it pounds from within and is pinning me down
Here is a page from the emptiest stage
A cage or the heaviest cross ever made
A gauge of the deadliest trap ever laid
And I thank you for bringing me here
For showing me home
For singing these tears
Finally I've found that I belong here
The heat and the sickliest sweet smelling sheets
That cling to the backs of my knees and my feet
Well I'm drowning in time to a desperate beat
Feels like home
I should have known
From my first breath
Вирус
вирус, миличък, вирус,
не е игра, книга, статия, снимка,
вирус е,
разболява те,
това там не съм аз.
аз не съм толкова отровна, аз съм само безполезна, но пък съм невъзможна, затова имам оправдание.
днес никой не търси невъзможните неща,
и всеки затъва в логиката си,
опитвайки да направи живота си едно голямо уравнение,
но няма смисъл от това уравнение,
защото в него са събрани твърде много "ако",
и твърде много неизвестни
всеки се опитва да определи това, което не може да определи,
а ти, отново...
try to comprehend that which you'll never comprehend
не е игра, книга, статия, снимка,
вирус е,
разболява те,
това там не съм аз.
аз не съм толкова отровна, аз съм само безполезна, но пък съм невъзможна, затова имам оправдание.
днес никой не търси невъзможните неща,
и всеки затъва в логиката си,
опитвайки да направи живота си едно голямо уравнение,
но няма смисъл от това уравнение,
защото в него са събрани твърде много "ако",
и твърде много неизвестни
всеки се опитва да определи това, което не може да определи,
а ти, отново...
try to comprehend that which you'll never comprehend
08 декември 2006
понеже днес съм преднамерено зла, всичко ще си кажа
знаеш ли,
не хората правят лоши неща,
нещата правят хората лоши
любопитството може би убива,
но чувството за вина е глътка,
която се преглъща по-трудно,
коледните подаръци могат да почакат,
аз съм твърде заета да търся
all the pieces of my broken life
и ще ги търся, докато търпението ми
не се изчерпи съвсем
and I'll defend it as long as I can breathe
а прякото отхвърляне е много приятно,
за пръв път ми се случва
doesn't mean a thing for me,
just another pretty face to see
знаеш ли,
не хората правят лоши неща,
нещата правят хората лоши
любопитството може би убива,
но чувството за вина е глътка,
която се преглъща по-трудно,
коледните подаръци могат да почакат,
аз съм твърде заета да търся
all the pieces of my broken life
и ще ги търся, докато търпението ми
не се изчерпи съвсем
and I'll defend it as long as I can breathe
а прякото отхвърляне е много приятно,
за пръв път ми се случва
doesn't mean a thing for me,
just another pretty face to see
06 декември 2006
close your eyes
let me touch you now
let me give you something that is real
close the door
leave your fears behind
let me give you what you're giving me
you are the only thing
that makes me want to live at all
when i am with you
there's no reason to pretend
that when i am with you i feel flames again
just put me inside you
i would never ever leave
just put me inside you
i would never ever leave
you
хората обичат да задържат моментите
да се самозалъгват,
че имат контрол над ситуацията,
но ти си същият като онзи от вчера,
и малките черни точици в очите ти,
движенията, гънките на пръстите,
само лицето ти е различно
казваш, дай ми ръката си, заключи вратата,
пак стигаме до там, до където стигнахме вчера,
чувствата ми са захвърлени
някъде в шкафа и не ги показвам на никого,
понеже са непотребни и изпокъсани,
а ти не си човекът, който може да направи на дим страховете ми,
него го няма, толкова го няма, че понякога мисля, че никога не е идвал
нека не се лъжем, не ти давам нищо,
ти не разбираш защо раздирам кожата ти, той разбираше, но него го няма,
няма ги спомените му и предишните му танци,
няма ги ръцете му, и очите му ги няма, те не гледат мене вече,
а аз не мириша на лято и на разперени криле,
а на море, солено море, като сълзи
но хайде, да забравим чувствата,
толкова е лесно.
let me touch you now
let me give you something that is real
close the door
leave your fears behind
let me give you what you're giving me
you are the only thing
that makes me want to live at all
when i am with you
there's no reason to pretend
that when i am with you i feel flames again
just put me inside you
i would never ever leave
just put me inside you
i would never ever leave
you
хората обичат да задържат моментите
да се самозалъгват,
че имат контрол над ситуацията,
но ти си същият като онзи от вчера,
и малките черни точици в очите ти,
движенията, гънките на пръстите,
само лицето ти е различно
казваш, дай ми ръката си, заключи вратата,
пак стигаме до там, до където стигнахме вчера,
чувствата ми са захвърлени
някъде в шкафа и не ги показвам на никого,
понеже са непотребни и изпокъсани,
а ти не си човекът, който може да направи на дим страховете ми,
него го няма, толкова го няма, че понякога мисля, че никога не е идвал
нека не се лъжем, не ти давам нищо,
ти не разбираш защо раздирам кожата ти, той разбираше, но него го няма,
няма ги спомените му и предишните му танци,
няма ги ръцете му, и очите му ги няма, те не гледат мене вече,
а аз не мириша на лято и на разперени криле,
а на море, солено море, като сълзи
но хайде, да забравим чувствата,
толкова е лесно.
Нещо старо
всъщност единственото, което правя, е да стоя зад теб и да чакам да възкликнеш "Но това е невъзможно", за да се появя и да ти покажа колко си глупав, и да те объркам малко, защото е крайно време да се изненадаш. скучен си така, а аз те помня друг.
Питаш за вчера.
ами вчера, вчера беше един твърде валежен ден, но днес не го помни (или се преструва, за което заслужава да го осъдим), затова няма проблем.
като изключим, че ужасно ме боли, естествено, но...
I've got the solution,
you can feed me to something
that is leaving this doubt
тук всичко е мокро и навсякъде е пълно с листа. остава единствено успокоението, че това не е моят град,
явно е дошъл панаирът на сезоните и той се е маскирал неподходящо...
да свикнеш с лошия вкус на вкъщи не е лека задача
Питаш за вчера.
ами вчера, вчера беше един твърде валежен ден, но днес не го помни (или се преструва, за което заслужава да го осъдим), затова няма проблем.
като изключим, че ужасно ме боли, естествено, но...
I've got the solution,
you can feed me to something
that is leaving this doubt
тук всичко е мокро и навсякъде е пълно с листа. остава единствено успокоението, че това не е моят град,
явно е дошъл панаирът на сезоните и той се е маскирал неподходящо...
да свикнеш с лошия вкус на вкъщи не е лека задача
05 декември 2006
всяко безопасно самоубийство те оставя да висиш
в момента,
преди да докоснеш земята
да издишаш последния въздух в дробовете си
да загубиш двехилядната капка кръв
нещата, които не те убиват, не те правят по-силен, когато са едно след друго в права непрекъсната редица
и последното нещо, което не те убива, задвижва механизма на Моментите
тогава самоубийствата вече не са безопасни.
а хората умират и от мъка.
мерси.
в момента,
преди да докоснеш земята
да издишаш последния въздух в дробовете си
да загубиш двехилядната капка кръв
нещата, които не те убиват, не те правят по-силен, когато са едно след друго в права непрекъсната редица
и последното нещо, което не те убива, задвижва механизма на Моментите
тогава самоубийствата вече не са безопасни.
а хората умират и от мъка.
мерси.
04 декември 2006
Here with me
и започнах да пиша, но току що се сепнах, че нямам какво да кажа...
странно е. Не-бе-то е толкова светло, но навън е така тъмно...
денят обаче беше озарен от плановете за бягство на две намерили се (отново?).
вярвам в своето "искам", да знаеш, и нямам намерения да развявам бял флаг. на първо време.
слушайте Дайдо, хора.
Fin
странно е. Не-бе-то е толкова светло, но навън е така тъмно...
денят обаче беше озарен от плановете за бягство на две намерили се (отново?).
вярвам в своето "искам", да знаеш, и нямам намерения да развявам бял флаг. на първо време.
слушайте Дайдо, хора.
Fin
01 декември 2006
Only When I Lose Myself
не мога да ти кажа дали дните ми минават бавно или бързо,
и без това отдавна загубих представа за времето.
не знам дали губя много или давам много, дали страдам добре, понеже не знам колко е нормално да страдам,
не знам даже дали изобщо страдам,
искам само да прегърна всички, но те се дърпат
и когато някой поиска да ме прегърне, аз се дръпвам сърдито.
може би ще е добре все пак да науча какво искам.
и без това отдавна загубих представа за времето.
не знам дали губя много или давам много, дали страдам добре, понеже не знам колко е нормално да страдам,
не знам даже дали изобщо страдам,
искам само да прегърна всички, но те се дърпат
и когато някой поиска да ме прегърне, аз се дръпвам сърдито.
може би ще е добре все пак да науча какво искам.
30 ноември 2006
Защото вкъщи е най-хубаво, дори когато си крал на глупците.
не, че знам дали това е вкъщи, но тук съм свободна
което положително е достатъчно. засега.
понеже това, което изпитвам е единствената истина за мен.
а аз вече не се тревожа, че няма да ти дам това, от което имаш нужда.
"Will I be crucified for wanting to believe?"
Cos' I believe.
което положително е достатъчно. засега.
понеже това, което изпитвам е единствената истина за мен.
а аз вече не се тревожа, че няма да ти дам това, от което имаш нужда.
"Will I be crucified for wanting to believe?"
Cos' I believe.
15 ноември 2006
13 ноември 2006
Болна в средата на ноември и Мили Дядо Коледа (чернова №2)
единственото по-хубаво от това да си болен в средата на ноември, е да не си болен в средата на ноември. така де.
въпреки разбитите ми мечти вчера вечерта, аз ти вярвам, Санта, и ако може
да ми донесеш едни сносни антибиотици, че не искам да карам догодина с подсмърчане и мрънкане относно липсата на хубави възглавници, мерси.
ноемврийският дъжд е виновен.
въпреки разбитите ми мечти вчера вечерта, аз ти вярвам, Санта, и ако може
да ми донесеш едни сносни антибиотици, че не искам да карам догодина с подсмърчане и мрънкане относно липсата на хубави възглавници, мерси.
ноемврийският дъжд е виновен.
12 ноември 2006
Скъпи Дядо Коледа, (чернова)
This type of modern life,
is it for me?
няма да скромнича, Санта, всъщност искам твърде много,
искам да ме научиш да не се страхувам:
да ми покажеш как да обичам без да ме е страх да не ме наранят,
да ме обясниш защо не трябва да ме е страх от първата крачка,
да изгониш страха от обвързване и да ми докажеш, че не съм толкова малка, колкото изглеждам
невъзможната
is it for me?
няма да скромнича, Санта, всъщност искам твърде много,
искам да ме научиш да не се страхувам:
да ми покажеш как да обичам без да ме е страх да не ме наранят,
да ме обясниш защо не трябва да ме е страх от първата крачка,
да изгониш страха от обвързване и да ми докажеш, че не съм толкова малка, колкото изглеждам
невъзможната
07 ноември 2006
Тътънтън - тъдън
ми звучи познато от някъде, пък да ме питате.
иначе се чувствам чисто нова и по-свободна с два пръста,
и някакси щастлива, въпреки опитите да ме забият в земята.
важно е да си въобразиш, че имаш за какво да живееш. а аз имам въображение : )
говоря това, което ми харесва,
мисля това, което ми харесва,
чувствам това, което... сърцето ми харесва,
забелязвам това, което ми харесва,
критикувам това, което ми харесва
Дишам.
: )
и ям шоколад.
иначе се чувствам чисто нова и по-свободна с два пръста,
и някакси щастлива, въпреки опитите да ме забият в земята.
важно е да си въобразиш, че имаш за какво да живееш. а аз имам въображение : )
говоря това, което ми харесва,
мисля това, което ми харесва,
чувствам това, което... сърцето ми харесва,
забелязвам това, което ми харесва,
критикувам това, което ми харесва
Дишам.
: )
и ям шоколад.
03 ноември 2006
Сняг
За пръв път тази година...
Но не покрива раните.
А дъждът след него само ги кара да болят още повече.
Но не покрива раните.
А дъждът след него само ги кара да болят още повече.
02 ноември 2006
Free Hugs
Безплатни прегръдки
Вижте това заради мен, не знаете колко много би означавал жестът...
Да, наистина всички трябва да се стоплим.
А аз плача от щастие. Днес.
Вижте това заради мен, не знаете колко много би означавал жестът...
Да, наистина всички трябва да се стоплим.
А аз плача от щастие. Днес.
01 ноември 2006
Резултат от търсенето за <<малко любов>>
Няма намерени файлове
Играя си с календара, и повтарям една и съща дума с различна интонация, и се спъвам в безпричинности, но всъщност вече спирам да се интересувам и това не е хубаво, защото аз се интересувам и имам потребност
да съм навсякъде, където никой няма нужда от мен.
Не мога да спра да съм себе си, понеже съм се опитвала и се чувствах -между- и не можех да спя.
Неизпълнените задължения са като паяжини, в които се оплиташ и полепват по кожата ти, но не можеш да изчистиш.
Дай ми сили да се смея толкова дълго, че да се почувствам последна и изпуснала, както се чувствам всяка свободна вечер,
шарена съм, но не съм весела,
само клоуните са весели, и то на работа.
А съм така слаба, че мисля, че ще скоро ще спра да се подпирам на стола и ще се строполя на земята - или просто ще стана на пясък и пепел, и от мен ще останат само две мънички металчета с щифтчета.
Ти носеше морето в мен,
но аз го намерих и стъпах отгоре му,
кому е то нужно такова, затворено,
и стъклено, вяло, дори безразлично.
[Изтрито от потребителя, нали.]
Виж, отново вали и отново сме мокри,
отново сълзите, де ти не изтри,
отново се смесват с дъжда, аз те топля
Ти знаеш, че знам как да изгасна сама.
I'll never let you see
The way my broken heart is hurting me
I've got my pride and I know how to hide
All the sorrow and pain
I'll do my crying in the rain
If I wait for cloudy skies
You won't know the rain from the tears in my eyes
You'll never know that I still love you
So though the heartaches remain
I'll do my crying in the rain
Raindrops falling from heaven
Will never wash away my misery
...
I'll wait for stormy weather
To hide these tears I hope you'll never see
Someday when my crying's done
I'm gonna wear a smile and walk in the sun
I may be a fool
But till then, darling, you'll never see me complain
I'll do my crying in the rain
I'll do my crying in the rain
I'll do my crying in the rain
Не знам дали ще мога да издържа, когато спре да се пее за любов и обещания.
знам кои редове пропускаш :Р
Няма намерени файлове
Играя си с календара, и повтарям една и съща дума с различна интонация, и се спъвам в безпричинности, но всъщност вече спирам да се интересувам и това не е хубаво, защото аз се интересувам и имам потребност
да съм навсякъде, където никой няма нужда от мен.
Не мога да спра да съм себе си, понеже съм се опитвала и се чувствах -между- и не можех да спя.
Неизпълнените задължения са като паяжини, в които се оплиташ и полепват по кожата ти, но не можеш да изчистиш.
Дай ми сили да се смея толкова дълго, че да се почувствам последна и изпуснала, както се чувствам всяка свободна вечер,
шарена съм, но не съм весела,
само клоуните са весели, и то на работа.
А съм така слаба, че мисля, че ще скоро ще спра да се подпирам на стола и ще се строполя на земята - или просто ще стана на пясък и пепел, и от мен ще останат само две мънички металчета с щифтчета.
Ти носеше морето в мен,
но аз го намерих и стъпах отгоре му,
кому е то нужно такова, затворено,
и стъклено, вяло, дори безразлично.
[Изтрито от потребителя, нали.]
Виж, отново вали и отново сме мокри,
отново сълзите, де ти не изтри,
отново се смесват с дъжда, аз те топля
Ти знаеш, че знам как да изгасна сама.
I'll never let you see
The way my broken heart is hurting me
I've got my pride and I know how to hide
All the sorrow and pain
I'll do my crying in the rain
If I wait for cloudy skies
You won't know the rain from the tears in my eyes
You'll never know that I still love you
So though the heartaches remain
I'll do my crying in the rain
Raindrops falling from heaven
Will never wash away my misery
...
I'll wait for stormy weather
To hide these tears I hope you'll never see
Someday when my crying's done
I'm gonna wear a smile and walk in the sun
I may be a fool
But till then, darling, you'll never see me complain
I'll do my crying in the rain
I'll do my crying in the rain
I'll do my crying in the rain
Не знам дали ще мога да издържа, когато спре да се пее за любов и обещания.
знам кои редове пропускаш :Р
31 октомври 2006
30 октомври 2006
And if I drown in sea of devotion...
Една и съща позната мелодия, едно и също момиче, което ес дезорденадо (като постоянно състояние).
И виждаш, че раздавачът на време се е скарал с продавачката на време и времето си го е върнало. С един час.
60 минути бездействие, или може би просто малко повече сън.
А се молех за нещо такова.
Има ли 168 души тук, наоколо, които искат да ми подарят връщането си? Ще го използвам. Алекс, обещавам.
Гледах как се променяш, сякаш
никога не си имала криле...
А сега изглеждаш толкова жива.
Гледах те в празната стая,
мълчалива (а може би няма)
Очите ти казваха повече,
отколкото исках да зная
Гледах те, беше прозрачна
и бледа, гледах те.
И виждаш, че раздавачът на време се е скарал с продавачката на време и времето си го е върнало. С един час.
60 минути бездействие, или може би просто малко повече сън.
А се молех за нещо такова.
Има ли 168 души тук, наоколо, които искат да ми подарят връщането си? Ще го използвам. Алекс, обещавам.
Гледах как се променяш, сякаш
никога не си имала криле...
А сега изглеждаш толкова жива.
Гледах те в празната стая,
мълчалива (а може би няма)
Очите ти казваха повече,
отколкото исках да зная
Гледах те, беше прозрачна
и бледа, гледах те.
27 октомври 2006
Затворените очи на Невъзможната
А това, че не живея до вълните не значи, че всеки път, когато затворя очи, те не ме издебват и не се блъскат в терасите, разбивайки се.
В ръцете си държа сладка напитка със сметана и аромат на кафе, в която се образуват форми, които объркващо приличат на облаци, а може би на рисунки от тавана на Версай?
В стаята мирише на мускус, и нека, нека се пропие в пожълтелите тапети, нека съживи жътварките на гоблена, нека накара цветята по пътеките да разцъфнат. Напомни му да сложи завеси, за да се скрия зад тях и да гледам към улицата.
Знаеш ли тази улица? Има най-красивия залез, а през нощта можеш да видиш как асфалта свети. Чува се как пулсът му тупти във вените. И винаги мирише на Далече.
Но на улицата става нещо. Носи се мълва, че фенерите са станали на пепел и чистачките са ги измели, заедно със светлината. Но всъщност знам, че просто са ги скрили. От Есента.
Тя е хищник. Не плаче, може само да съблича и да открадва усмивки. Есента е главозамайваща класавица, но дере жестоко. Но колкото и да иска да отреже косите ми, да избоде нозете ми, да пререже устните ми със студените си ножове и да ме направи Възможна, аз винаги ще бъда по-силна от нея, защото помня как се остава и с т и н с к и.
Остава само да разглобят дърветата и да ги заключат зад някоя метална врата, да начупят пъзела не -бе и да го върнат в началото му, за да се учудим и да се почувстваме безсилни да ги сглобим. Тогава ще си отиде Есента.
Знаеш ли тази улица? Обичам я, понеже птиците прелитат ниско. Понеже продавачката на вестници помни лицето ти, а понякога дори и гънките по него, предусеща характера ти и помни какво си купувал пред няколко години, знае какво си купуваш сега и би могла да предположи какво ще си купуваш утре, може да предскаже стъпките ти. Обичам тази улица, защото балончетата, пълни със веро и реплики се пукат в срамежливите клончета на липите.
Хей... Помниш ли тази улица?
Виж, на терасата съм простряла половиндушата си, готова да понеса да я тъпчат и целят с хартиени фунийки, да я целуват или заливат с бензин.
Вчера бях окована, но, знаеш ли, днес... Soy libre. Защото свободен е не този, който се научи да се изплъзва от оковите, а този, който се научи да ги чупи.
Само не ме карай да отварям очи.
В ръцете си държа сладка напитка със сметана и аромат на кафе, в която се образуват форми, които объркващо приличат на облаци, а може би на рисунки от тавана на Версай?
В стаята мирише на мускус, и нека, нека се пропие в пожълтелите тапети, нека съживи жътварките на гоблена, нека накара цветята по пътеките да разцъфнат. Напомни му да сложи завеси, за да се скрия зад тях и да гледам към улицата.
Знаеш ли тази улица? Има най-красивия залез, а през нощта можеш да видиш как асфалта свети. Чува се как пулсът му тупти във вените. И винаги мирише на Далече.
Но на улицата става нещо. Носи се мълва, че фенерите са станали на пепел и чистачките са ги измели, заедно със светлината. Но всъщност знам, че просто са ги скрили. От Есента.
Тя е хищник. Не плаче, може само да съблича и да открадва усмивки. Есента е главозамайваща класавица, но дере жестоко. Но колкото и да иска да отреже косите ми, да избоде нозете ми, да пререже устните ми със студените си ножове и да ме направи Възможна, аз винаги ще бъда по-силна от нея, защото помня как се остава и с т и н с к и.
Остава само да разглобят дърветата и да ги заключат зад някоя метална врата, да начупят пъзела не -бе и да го върнат в началото му, за да се учудим и да се почувстваме безсилни да ги сглобим. Тогава ще си отиде Есента.
Знаеш ли тази улица? Обичам я, понеже птиците прелитат ниско. Понеже продавачката на вестници помни лицето ти, а понякога дори и гънките по него, предусеща характера ти и помни какво си купувал пред няколко години, знае какво си купуваш сега и би могла да предположи какво ще си купуваш утре, може да предскаже стъпките ти. Обичам тази улица, защото балончетата, пълни със веро и реплики се пукат в срамежливите клончета на липите.
Хей... Помниш ли тази улица?
Виж, на терасата съм простряла половиндушата си, готова да понеса да я тъпчат и целят с хартиени фунийки, да я целуват или заливат с бензин.
Вчера бях окована, но, знаеш ли, днес... Soy libre. Защото свободен е не този, който се научи да се изплъзва от оковите, а този, който се научи да ги чупи.
Само не ме карай да отварям очи.
25 октомври 2006
Запознаха ме с мен.
"15. МИМИ ГЕЦ. - духовита, мила, много добра танцьорка, добра певица, дружелюбна, тиха, класива, приятно откачена, невероятна, необикновена, приятелка, забавна, добър слушател, снажна, готина, чувствителна, мацка, куподжийка, спонтанна, отворена, интересна, ангелче, отговорна, слушател, симпатяга, смешна. "
Не, че е лошо... Просто половината неща са плод на нечия измислица и опит за написване на нещо различно. Да накараш хора, които не те познават, да пишат за теб, е глупаво.
Не, че е лошо... Просто половината неща са плод на нечия измислица и опит за написване на нещо различно. Да накараш хора, които не те познават, да пишат за теб, е глупаво.
24 октомври 2006
Два дни
.
Не обичам да лъжа, но дали ще съм права спрямо себе си, ако спомена, че имам думи за изговаряне?
Не мога да пиша по тема, защото мислите ми отлитат по-далече от предположеното.
(не мога да вярвам, че всичко ще се оправи, но това не сте го чули от мен)
Боли ме главата, май слушах достатъчно, сега е време да поговоря.
"Рядко" и "обикновено" са любимите ми разтегливи понятия, когато става дума за сполучливи оправдания.
А аз съм недоволна, въпреки че получих това, което исках. Не ми стига.
Естествено.
Объркала съм се с някоя друга.
.
Не обичам да лъжа, но дали ще съм права спрямо себе си, ако спомена, че имам думи за изговаряне?
Не мога да пиша по тема, защото мислите ми отлитат по-далече от предположеното.
(не мога да вярвам, че всичко ще се оправи, но това не сте го чули от мен)
Боли ме главата, май слушах достатъчно, сега е време да поговоря.
"Рядко" и "обикновено" са любимите ми разтегливи понятия, когато става дума за сполучливи оправдания.
А аз съм недоволна, въпреки че получих това, което исках. Не ми стига.
Естествено.
Объркала съм се с някоя друга.
22 октомври 2006
И съм сама. Цял ден скици, острилки, Ту Би, гуми.
Още ми е трудно да приема фактите.
Градът ми е чужд, стъпките ми сякаш никой не чува...
И искам да прегърна някого много силно, но няма кого.
Weak as I am,
Deep as I am, I'm noone's fool
Това вероятно е просто един от дните, в които осъзнаваш колко самичък си всъщност.
Броя до десет и трябва да се събудя.
1 2 3 4 5
Тя е човекът, който ми липсва най-много.
6 7 8 9 10
Онази, която пищи, понеже я е страх, забравя много, не поглежда сълзите ми и направо почва да разказва какво й се е случило, онази, заради която ще кръстя хамстера си на спално облекло.
Знам, че имам Приятели, на които мога да разчитам. И че съм неблагодарна знам. Знам и къде греша.
Трябва ми време, но... Кой ми го дава?
21 октомври 2006
18 октомври 2006
Щом изгаснат фенерите
и кучета залаят за раздяла
имам право на финално замлъване
аз, "бях много черна и бяла",
Не -бе -то ще се свие и изстиска
от душата си мастило, падащо по кожата
Сълзите сиви в длани ще събирам,
а думи ще прорязват като ножове
Остяваме логичните си мисли на земята
Не-на-време-то разтапя тишината
ти, "Плачът ни раните не заздравява"
Но нека първо изгаснат фенерите.
и кучета залаят за раздяла
имам право на финално замлъване
аз, "бях много черна и бяла",
Не -бе -то ще се свие и изстиска
от душата си мастило, падащо по кожата
Сълзите сиви в длани ще събирам,
а думи ще прорязват като ножове
Остяваме логичните си мисли на земята
Не-на-време-то разтапя тишината
ти, "Плачът ни раните не заздравява"
Но нека първо изгаснат фенерите.
17 октомври 2006
The Last Song I'm Wasting On You
Днес удуших Павел с въображаемия му шал... Явно някои хора не млъкват, даже и когато ги убият.
---------------------------------------------------------------------------------------------
Any more than a whisper
Any sudden movement of my heart
And I know, I know I'll have to watch them pass away
Just get through this day
Sickened in the sun
You dare tell me you love me
But you held me down and screamed you wanted me to die
Honey you know, you know I'd never hurt you that way
Отново подхващам същата тема... Не мога да направя нищо повече. Оставям нещата в ръцете на съдбата, защото не вярвам, че тя може да сбърка. Няма да се самозалъгвам, че не сгреших. Но едно е ясно.
Demanding my response
Don't bother breaking the door down
I found my way out
And you'll never hurt me again
---------------------------------------------------------------------------------------------
Any more than a whisper
Any sudden movement of my heart
And I know, I know I'll have to watch them pass away
Just get through this day
Sickened in the sun
You dare tell me you love me
But you held me down and screamed you wanted me to die
Honey you know, you know I'd never hurt you that way
Отново подхващам същата тема... Не мога да направя нищо повече. Оставям нещата в ръцете на съдбата, защото не вярвам, че тя може да сбърка. Няма да се самозалъгвам, че не сгреших. Но едно е ясно.
Demanding my response
Don't bother breaking the door down
I found my way out
And you'll never hurt me again
16 октомври 2006
Ти.
Искаш да си сам? Внимавай какво си пожелаваш, защото въпреки че аз не искам да си сам, искам да ти кажа много и да ти обясня за говорещата кутийка Спрайт, да ти дам усмивката си и да я залепя за твоята, да ти подаря ръбчетата на устните си, не мога да поддържам пулса ти. Не постоянно.
Но ти искаш да си сам. Несправедливо решение, не мислиш ли?
Правиш ме нетърпелива.
Ела, не, всъщност си върви, искам те, не те искам...
А знаеш ли, че с едно докосване с пръсти ме караш да се издигам по-високо от позволеното?
Това съм си аз, имам право да съм ексцентрична...
Baby... Did I forget to take my meds?
"Мария... Какво стана с нас?"
"Виждаш ми се променена."
Мълча.
"В последния месец."
Пак мълча. Не се сдържам.
"И какво, преди бях мила и добра, а сега изведнъж станах зла, тъпа и гадна?"
"Ами... Да, нещо такова."
Но ти искаш да си сам. Несправедливо решение, не мислиш ли?
Правиш ме нетърпелива.
Ела, не, всъщност си върви, искам те, не те искам...
А знаеш ли, че с едно докосване с пръсти ме караш да се издигам по-високо от позволеното?
Това съм си аз, имам право да съм ексцентрична...
Baby... Did I forget to take my meds?
"Мария... Какво стана с нас?"
"Виждаш ми се променена."
Мълча.
"В последния месец."
Пак мълча. Не се сдържам.
"И какво, преди бях мила и добра, а сега изведнъж станах зла, тъпа и гадна?"
"Ами... Да, нещо такова."
15 октомври 2006
Объркване, 6 август 2006
Преплела съм косите си с безсмислие
Защо са ми? Да подаря на Слънцето
Парченца.
Много стихове от мене.
Да си ги запали.
Защо са ми? Да подаря на Слънцето
Парченца.
Много стихове от мене.
Да си ги запали.
Изплитам бавно гривни безразличие
Студени са очите, аз съм дръзка, малко котешка.
Не гледам тебе.
Защо ли все не смея
да се позволя на мишките?
Безлунно, небето се скрива зад сградите.
И идва, прободена от звездните иронии
нощта ми
Негадани си остават знаците ти
не си ли
онзи отсреща?
Не си ме запазил? Тогава лъжи ме
Спестяваш една болежка.
Странно е. Да.
Аз съм, 9 август 2006
Аз съм истинска
недоспала,
с полукръгове под очите
и малко див поглед.
и странна походка.
Не си позволявам
съкращения, или съм
цялата, или съвсем
ме няма.
И имам избор, мога да убия
или поне с позор да отрека
онази, дето тича много вяла
с походката и нотката в гласа
ирония.
Аз съм истинска,
когато съм
недоспала.
Аз съм истинска,
когато не спя.
Една пропусната нощ за сън. Това е резултатът.
недоспала,
с полукръгове под очите
и малко див поглед.
и странна походка.
Не си позволявам
съкращения, или съм
цялата, или съвсем
ме няма.
И имам избор, мога да убия
или поне с позор да отрека
онази, дето тича много вяла
с походката и нотката в гласа
ирония.
Аз съм истинска,
когато съм
недоспала.
Аз съм истинска,
когато не спя.
Една пропусната нощ за сън. Това е резултатът.
Лютиво, 4 септември 2006
Лютиво е
и спомените,
мислите,
и страстите.
Люти ми вчера,
утре нагорчава.
И лятото люти,
но го усещам
само в края
Имам нужда
да се загубя,
къде да ида не зная...
Слабичко. Аз си търся вдъхновение. Е, не е тук, поне в това съм сигурна.
и спомените,
мислите,
и страстите.
Люти ми вчера,
утре нагорчава.
И лятото люти,
но го усещам
само в края
Имам нужда
да се загубя,
къде да ида не зная...
Слабичко. Аз си търся вдъхновение. Е, не е тук, поне в това съм сигурна.
14 октомври 2006
Какво ми е нужно
Знам какво ми е нужно,
Отивам си. Но не в смисъла на "тръгвам си", а в смисъла на "приличам си, чувствам се добре и това е достатъчна причина да смятам, че съм добре". Имам нужда и от настроение, обаче.
И да, музиката е виновна.
- едно самотно ненапрегнато мързеливо събуждане,
- чаша горещо и силно кафе, от което ме боли глава после,
- малко скука (разбирай "бездействие"), но в границите на приятното,
- прегръдка
- книга с приказки
- и гледане на изгрева, също както през отминалия август
- усмивка срещу слънцето
- песен, която дава настроение, а не такава, която ти оправя лошото
Отивам си. Но не в смисъла на "тръгвам си", а в смисъла на "приличам си, чувствам се добре и това е достатъчна причина да смятам, че съм добре". Имам нужда и от настроение, обаче.
И да, музиката е виновна.
Търся се и се обърквам.
Вчера ми беше hard to concentrate, написах точно един ред.
Меланхоличните окови са учудващо удобни
И после глупости.
Оставих профила си в Хекса почти гол. Така му се пада.
Нямам муза, не ми е добре, а и не слушам музика, то не става така.
Днес пях Нирвана със сестра ми.
Дните са ни малко. Шит.
ПП: Не ти трябва да звучиш като мен. Наистина.
Вчера ми беше hard to concentrate, написах точно един ред.
Меланхоличните окови са учудващо удобни
И после глупости.
Оставих профила си в Хекса почти гол. Така му се пада.
Нямам муза, не ми е добре, а и не слушам музика, то не става така.
Днес пях Нирвана със сестра ми.
Дните са ни малко. Шит.
ПП: Не ти трябва да звучиш като мен. Наистина.
13 октомври 2006
Then, when the walls are breaking down on us,
when all we see is misery will you still believe in me?
Looking down into those eyes, I know, I'll be lost and never found again.
Kiss me once and I will surely melt and die,
kiss me twice and I will never leave your side,
until the sign of winter, always by your side....
(Dreams Come True)
Неприятно подходящо.
Чак тръпки ме полазват всеки път, когато слушам.
И не си махам глупавия статус. Поне да кажа "Няма да се видим, съжалявам, но ти не съжаляваш."
when all we see is misery will you still believe in me?
Looking down into those eyes, I know, I'll be lost and never found again.
Kiss me once and I will surely melt and die,
kiss me twice and I will never leave your side,
until the sign of winter, always by your side....
(Dreams Come True)
Неприятно подходящо.
Чак тръпки ме полазват всеки път, когато слушам.
И не си махам глупавия статус. Поне да кажа "Няма да се видим, съжалявам, но ти не съжаляваш."
Отминаващото
Мълчиш. Чувстваш се сдухващо сама в колата, пълна с ненужни сдухващи покупки и нечие полу-изживяно издухано бъдеще, плачещо от пренаситване и неконтролируемост.
Чак после виждаш, че автомобилът се движи. Прерязва изпъкналите вени на платното, изпреварва облаците (всъщност само на него така му се ще, те са високо и са повече). Дърветата са анорексици. Хората също. Гласът ти е дрезгав и слаб, а сълзите ти са безвкусни и изветрели от твърде много задържане в разреза на очите ти.
И устните ти не са така плътни, забравила си червилото и всички останали маниерности.
Защо са ти? Така и така ще си ходиш, поне веднъж искаш да си истинска.
Чак после виждаш, че автомобилът се движи. Прерязва изпъкналите вени на платното, изпреварва облаците (всъщност само на него така му се ще, те са високо и са повече). Дърветата са анорексици. Хората също. Гласът ти е дрезгав и слаб, а сълзите ти са безвкусни и изветрели от твърде много задържане в разреза на очите ти.
И устните ти не са така плътни, забравила си червилото и всички останали маниерности.
Защо са ти? Така и така ще си ходиш, поне веднъж искаш да си истинска.
11 октомври 2006
ДушА
Докосваш ме, отново ме правиш безсилна.
Казваш думи изкълчени, да не сме под водата?
Не стигаш до мен.
Не ме осъзнаваш.
Поемаш втори празен дъх.
Хартиените птици бягат от нас.
Магарешки бодил ми е душата.
Казваш думи изкълчени, да не сме под водата?
Не стигаш до мен.
Не ме осъзнаваш.
Поемаш втори празен дъх.
Хартиените птици бягат от нас.
Магарешки бодил ми е душата.
10 октомври 2006
09 октомври 2006
Щях да се опитам да поправя недоразумението, ако имах сили или желание,
Щях да направя крачката към истината, ако знаех дали ще ме заболи от това после,
Щях да продължа напред, ако притежавах капчица разум и по-тясно сърце,
Щях да спра да се измъчвам, ако не бях така сантиментална,
Щях да попитам коя съм, ако наистина не знаех.
Днес хората в колите от дългата редица ме гледаха ограбващо. А аз се смеех.
Щях да направя крачката към истината, ако знаех дали ще ме заболи от това после,
Щях да продължа напред, ако притежавах капчица разум и по-тясно сърце,
Щях да спра да се измъчвам, ако не бях така сантиментална,
Щях да попитам коя съм, ако наистина не знаех.
Днес хората в колите от дългата редица ме гледаха ограбващо. А аз се смеех.
06 октомври 2006
04 октомври 2006
Frozen days
Има дни, в които би дал всичко, за да бъде утре.
Има и такива, в които искаш да заспиш и повече да не се будиш.
Съществуват дни, в които си отчаян до ненамиране на смисъл.
Днес не е един от тези дни. Днес беше замръзнал ден. Без признаци и идеи за движение. Без чувства и емоции. Без смях и сълзи.
Беше празен ден, оцветен целия в един от онези цветове, които избождат очите ти, но всъщност не означават нищо.
Днес беше фон, знак за продължение, връзката между "вчера" и "утре".
Днес беше ден за губене.
Има и такива, в които искаш да заспиш и повече да не се будиш.
Съществуват дни, в които си отчаян до ненамиране на смисъл.
Днес не е един от тези дни. Днес беше замръзнал ден. Без признаци и идеи за движение. Без чувства и емоции. Без смях и сълзи.
Беше празен ден, оцветен целия в един от онези цветове, които избождат очите ти, но всъщност не означават нищо.
Днес беше фон, знак за продължение, връзката между "вчера" и "утре".
Днес беше ден за губене.
03 октомври 2006
That's the end and that's the start of it.
Чувствах се длъжна да го спомена.
Числото днес е 19, а утре ще бъде 18, но най-тежко ще бъде, когато числото стане 1, за тогава просто не ми се мисли.
Имам нужда да се скрия в нечия сянка и да се чувствам сигурна там, защото тук съм всякаква, но не и сигурна.
Когато нищо не става така, както на теб ти се ще, предполагам не е особено добре.
Не знам къде отивам, но не ме е страх да съм такава на лигавите романтични филми, и да, освен това нямам сили за още 19 дни и още девет месеца отделно.
Въпросът "Ти коя си" ми се върти все по-често в главата, но засега само го пъдя от главата си и не обръщам внимание. Е, ще съжалявам. После.
Чувствах се длъжна да го спомена.
Числото днес е 19, а утре ще бъде 18, но най-тежко ще бъде, когато числото стане 1, за тогава просто не ми се мисли.
Имам нужда да се скрия в нечия сянка и да се чувствам сигурна там, защото тук съм всякаква, но не и сигурна.
Когато нищо не става така, както на теб ти се ще, предполагам не е особено добре.
Не знам къде отивам, но не ме е страх да съм такава на лигавите романтични филми, и да, освен това нямам сили за още 19 дни и още девет месеца отделно.
Въпросът "Ти коя си" ми се върти все по-често в главата, но засега само го пъдя от главата си и не обръщам внимание. Е, ще съжалявам. После.
Защо не поговориш с луди хора вместо мен?
- Когато се омъжиш...
- Аз няма да се омъжа.
- Защо?
- Защото няма да се влюбя.
- Че то бракът да не е любов? Бракът е една сделка и това е.
- Ето ти още една причина да не се омъжа.
- Какво искаш, дете?
- Ди... Дишане уста в уста...
- А не си ли твърде нахален?
- Длъжен беше да пробва.
Защо не помълчиш?
- Когато се омъжиш...
- Аз няма да се омъжа.
- Защо?
- Защото няма да се влюбя.
- Че то бракът да не е любов? Бракът е една сделка и това е.
- Ето ти още една причина да не се омъжа.
- Какво искаш, дете?
- Ди... Дишане уста в уста...
- А не си ли твърде нахален?
- Длъжен беше да пробва.
Защо не помълчиш?
02 октомври 2006
Жесток експеримент
Здравей
Опитвам се да бъда като теб
Преструвам се
Не е голям експеримент за мен
Говориш с мен
Опитвам мъничко да разбера
Преструвам се
Не е голям експеримент за мен
Преструвам се
Не е голям експеримент за мен
Говориш с мен
Опитвам мъничко да разбера
Преструвам се
Не е голям експеримент за мен
[offtopic] Когато излезе албумът на СМ и В, любимата ми песен беше именно тази.
Исках да съм жестока, а условието "малка" беше изпълнено предварително, ща - не ща.
За тази песен ми напомни Анито... Макар и неволно.
Вече не искам да съм жестока. Искам да съм Аз. [/offtopic]
Защо не се превърнеш в мен
Защо не поговориш с луди хора вместо мен
Защо не помълчиш
Защо не съм велик експеримент
[offtopic] Те Остават. Аз нямам избор. [/offtopic]Защо не поговориш с луди хора вместо мен
Защо не помълчиш
Защо не съм велик експеримент
Мълчиш
Опитваш се да бъдеш като мен
Преструваш се
Не е голям експеримент за теб
Опитваш се да бъдеш като мен
Преструваш се
Не е голям експеримент за теб
[offtopic] В лично отношение нищо не се е пречупило до този момент. Имам отчайващата нужда да стана и да си тръгна, да спра да се правя, че съм съгласна, и да се почувствам свободна за малко повече от 1/4 от живота ми...
Да, той е борба, но не е ли нужно да знам за какво се боря?
Всъщност целта ми не е да имам потомство или да се оженя за мъж в моето социално положение. Не е и да запазя семейното имущество. Не съм от човеците, които живеят, за да увеличават цифричката, показваща броя им срещу името на рода.
Аз искам да бъда щастлива, а нещо в гърдите ми ми подсказва, че начинът не е този. [/offtopic]
01 октомври 2006
Подчинение
Знам,
Има един - или няколко,
мига,
в които
не си точно това,
което
ти се ще да бъдеш,
когато
някой докосва ръцете ти,
и казва тихо другото ти име
Без срам
до късно подиграваното “жалко”,
не стига
когато
си излъгала за онова,
което
не си издържала да бъдеш,
докато
онзи докосваше ръцете ти
и шепнеше бавно “Лъжкиня”
Не знам, аз си го харесвам. А се случва рядко. Над пък ми съобщи, че не го разбира. Не знам.
Не знам какво искам да кажа и имам ли думи въобще.
Понякога мълчанието е м и л и о н и пъти по-полезно, но днес денят е приказлив и този път не аз съм виновна.
Имах едно малко безразличие, което се криеше в крайчеца на окото ми и като цяло стоеше напълно безучастно.
Но днес е денят, в който безразличието пропълзя и ме удари много силно с мъничките си ръчички. Нещо го накара да се размърда, дали наизустените думи на загриженост, или нереакцията на Острещния, не знам.
А може би и двете взети заедно.
В случаи като този повтарянето на една и съща песен много пъти е съвсем безполезно.
Понякога мълчанието е м и л и о н и пъти по-полезно, но днес денят е приказлив и този път не аз съм виновна.
Имах едно малко безразличие, което се криеше в крайчеца на окото ми и като цяло стоеше напълно безучастно.
Но днес е денят, в който безразличието пропълзя и ме удари много силно с мъничките си ръчички. Нещо го накара да се размърда, дали наизустените думи на загриженост, или нереакцията на Острещния, не знам.
А може би и двете взети заедно.
В случаи като този повтарянето на една и съща песен много пъти е съвсем безполезно.
30 септември 2006
Не.
Тъкмо слънцето изгря, а аз се усмихнах, събрах сили...
И зададох въпроса, който ме глождеше. И ми отговориха.
Не.
Не.
Това беше нещото, което ме крепеше. Нещото, заради което живеех. Това беше единственото нещо, което си струваше.
Значи няма да се видим...
Вече знам кой ще е най-тъжният ден в живота ми.
И зададох въпроса, който ме глождеше. И ми отговориха.
Не.
Не.
Това беше нещото, което ме крепеше. Нещото, заради което живеех. Това беше единственото нещо, което си струваше.
Значи няма да се видим...
Вече знам кой ще е най-тъжният ден в живота ми.
29 септември 2006
Празно
Стоя на учителското бюро с празен поглед и слушам едно и също.
Каризма - Не сега
Garbage - #1 Crush
Darren Hayes - Insatiable
Не плача. Не ми се плаче. Или може би вече не помня как ставаше. Откак си забраних да плача, всяка сълза потича някак сковано по бузите ми.
Не знам дали се промених в отношенията си с приятелите си. Нищо не са ми казали, може би това означава, че не съм.
Но се държа като гадна кучка с останалите. Изглеждам студена, силна, мъжка.
Аз съм глупачка.
Или може би съм просто тъжна. И никой от най-близките ми хора не може да го осъзнае.
Гледам Говоря Танцувам Смея се тъжно.
И вероятно е по-добре никой да не знае, нали?
Каризма - Не сега
Garbage - #1 Crush
Darren Hayes - Insatiable
Не плача. Не ми се плаче. Или може би вече не помня как ставаше. Откак си забраних да плача, всяка сълза потича някак сковано по бузите ми.
Не знам дали се промених в отношенията си с приятелите си. Нищо не са ми казали, може би това означава, че не съм.
Но се държа като гадна кучка с останалите. Изглеждам студена, силна, мъжка.
Аз съм глупачка.
Или може би съм просто тъжна. И никой от най-близките ми хора не може да го осъзнае.
Гледам Говоря Танцувам Смея се тъжно.
И вероятно е по-добре никой да не знае, нали?
27 септември 2006
Отрова, дъжд и нов куплет
I'm only happy when it rains...
It rains.
Аз прескачам локвите и слушам Garbage.
Чувствам се добре, когато знам, че съм казала всичко, което съм имала да казвам, било то и неразбрано от другите.
Чувствам се добре, когато никой, включителтно учителката ми по литература, не разбира дали говоря в прав текст, или метафорично.
Но...
Знаете ли за Форест Гъмп и бонбоните с лешници? Има обикновени бонбони и бонбони с лешници, и никога не знаеш какъв ще ти се падне. Оптимистично.
Знам един друг вариант, обаче.
Има обикновени маслинки без костилки и маслинки с костилки. И когато очакваш маслинка без костилка, а ти се падне такава със, изненадата не е особено приятна.
Мерси.
Между другото,
Недей да ме молиш да падам отново.
Не ми се усмихвай, когато вали.
По твоите устни усещам отрова.
Ти искаш любов. Но от нея боли.
It rains.
Аз прескачам локвите и слушам Garbage.
Чувствам се добре, когато знам, че съм казала всичко, което съм имала да казвам, било то и неразбрано от другите.
Чувствам се добре, когато никой, включителтно учителката ми по литература, не разбира дали говоря в прав текст, или метафорично.
Но...
Знаете ли за Форест Гъмп и бонбоните с лешници? Има обикновени бонбони и бонбони с лешници, и никога не знаеш какъв ще ти се падне. Оптимистично.
Знам един друг вариант, обаче.
Има обикновени маслинки без костилки и маслинки с костилки. И когато очакваш маслинка без костилка, а ти се падне такава със, изненадата не е особено приятна.
Мерси.
Между другото,
Недей да ме молиш да падам отново.
Не ми се усмихвай, когато вали.
По твоите устни усещам отрова.
Ти искаш любов. Но от нея боли.
26 септември 2006
Куфари
Куфари, куфари, куфари, и един огромен пълен кашон зад вратата на хола...
Пълни със спомени, ненужни и позабравени, пълни с книги и учебници, с дрехи.
Куфари, пълни с бъдеще. Миришещи на Далече.
Не знам, не мога да приема това 22 октомври като "Довиждане", може би имам нужда да преосмисля всичко наново, и ми трябва достатъчно време...
Да, а кой ми го дава?
2*32 + 23 + 11, или май беше 9?
Това ли е математическия начин да изразя чувството за изоставеност, което изпитвам?
Мога да кажа, че всичко се е объркало, но няма да го направя, защото би било лъжа. Там е лошото. Всичко върви по общия план.
Но моя план не включваше раздяла.
Не мисля, че една силна прегръдка, няколко сълзи на пълното с хора, но толкова самотно летище, и няколко мейла биха описали настроението ми. Нито биха върнали близостта.
И може би така трябва. Може би е изпитание.
Надявам се.
Пълни със спомени, ненужни и позабравени, пълни с книги и учебници, с дрехи.
Куфари, пълни с бъдеще. Миришещи на Далече.
Не знам, не мога да приема това 22 октомври като "Довиждане", може би имам нужда да преосмисля всичко наново, и ми трябва достатъчно време...
Да, а кой ми го дава?
2*32 + 23 + 11, или май беше 9?
Това ли е математическия начин да изразя чувството за изоставеност, което изпитвам?
Мога да кажа, че всичко се е объркало, но няма да го направя, защото би било лъжа. Там е лошото. Всичко върви по общия план.
Но моя план не включваше раздяла.
Не мисля, че една силна прегръдка, няколко сълзи на пълното с хора, но толкова самотно летище, и няколко мейла биха описали настроението ми. Нито биха върнали близостта.
И може би така трябва. Може би е изпитание.
Надявам се.
25 септември 2006
Бейби
Знам, че сгреших, бейби, знам, че не трябваше да те оставям там, да се луташ в пътеките, да търсиш измъкване сам.
Но, бейби, с теб дните се изнизваха, опитвах се да ги задържа, но те не оставаха, и бях безсилна, бейби.
Красиво беше.
Помня изгревите.
Твърде много грешки, бейби.
Бейби, когато бях с тях, замръзвах в един момент. И мислех за теб.
Нещата се промениха, бейби.
Песните, които пееш през лятото, не винаги са летни песни, бейби.
Слаба съм, сиво е, но съвсем не е просто, бейби.
Остави това, с онази горе сме съвсем различни. Аз не наричам хората "бейби".
22 септември 2006
Ако
най-полезното нещо, което баща ти е вършил напоследък, е да заспи на масата, пиян до козирката,
а майка ти постоянно се опитва да ти крещи, търсейки усилено поводи за това,
няма как хората да очакват от теб нормално възпитано поведение.
Ако
достигаш най-високата точка, очаквайки усмивки, а те посрещат със злобни крясъци,
а тези, които си имал дързостта да наричаш "близки" ти предлагат да раздереш сърцето си, само защото ще бъде изключително забавна гледка,
хората не бива да се надяват на доверие от твоя страна.
Но винаги можеш да ги изненадаш. Да събереш сили. Да станеш от пепелта.
Всичко зависи от теб.
най-полезното нещо, което баща ти е вършил напоследък, е да заспи на масата, пиян до козирката,
а майка ти постоянно се опитва да ти крещи, търсейки усилено поводи за това,
няма как хората да очакват от теб нормално възпитано поведение.
Ако
достигаш най-високата точка, очаквайки усмивки, а те посрещат със злобни крясъци,
а тези, които си имал дързостта да наричаш "близки" ти предлагат да раздереш сърцето си, само защото ще бъде изключително забавна гледка,
хората не бива да се надяват на доверие от твоя страна.
Но винаги можеш да ги изненадаш. Да събереш сили. Да станеш от пепелта.
Всичко зависи от теб.
21 септември 2006
И какво?
Обичаш някого.
Доверяваш му се.
Уважаваш го.
Почти го боготвориш.
Защитаваш го
(пред другите и
пред самия него).
Страдаш за него.
В замяна той
тъпче по най-грозния начин твоя приятелка (която междувпрочем заслужава уважение, даже само защото си е загубила времето с него )
държи се студено и грубо с теб!
И... И...
Знаеш ли, иска ми се да не те познавах.
Не си заслужаваше времето.
Не си заслужаваше вниманието.
И усмивките, прегръдките, сълзите.
Ти не си заслужаваш.
Дотук бях.
И съвсем не ми пука, че не ти пука.
Дадох твърде много от себе си.
Явно наистина е ужасно да познаваш приятелите си.
ПП:
Не искам да чувам добра дума по адрес на мъжете.
Не им вярвам повече.
Еднакви са.
Обичаш някого.
Доверяваш му се.
Уважаваш го.
Почти го боготвориш.
Защитаваш го
(пред другите и
пред самия него).
Страдаш за него.
В замяна той
тъпче по най-грозния начин твоя приятелка (която междувпрочем заслужава уважение, даже само защото си е загубила времето с него )
държи се студено и грубо с теб!
И... И...
Знаеш ли, иска ми се да не те познавах.
Не си заслужаваше времето.
Не си заслужаваше вниманието.
И усмивките, прегръдките, сълзите.
Ти не си заслужаваш.
Дотук бях.
И съвсем не ми пука, че не ти пука.
Дадох твърде много от себе си.
Явно наистина е ужасно да познаваш приятелите си.
ПП:
Не искам да чувам добра дума по адрес на мъжете.
Не им вярвам повече.
Еднакви са.
15 септември 2006
М като морков
Ако използвам азбуката, за да опиша преживяванията си от днес... И мъничка част от преживяванията си от вчера, ще се получи нещо като
А като ад.
Б като броколи.
В като вишна.
Г като гълъби.
Д като даскал.
Е като егоизъм.
Ж като жлъч.
З като заек.
И като истина.
Й.
К като край.
Л като лигня.
М като морков.
Н като Над.
О като Осем.
П като пица.
Р като решение.
С като смях.
Т като тъга.
У като училище.
Ф като фукла.
Х като хаус (парти).
Ц като "Цъ-цъ-цъ, от сега почнахте..."
Ч като часовника, имахме среща там.
Ш като шемет.
Щ като щъркел.
Ъ като "Ъгх... И ТИ ЛИ ЩЕ СЕ БАВИШ?!"
Ь като "Пуньежи ни тъ видях"
Ю като "You're Not Alone" на АТВ.
Я като яд.
А като ад.
Б като броколи.
В като вишна.
Г като гълъби.
Д като даскал.
Е като егоизъм.
Ж като жлъч.
З като заек.
И като истина.
Й.
К като край.
Л като лигня.
М като морков.
Н като Над.
О като Осем.
П като пица.
Р като решение.
С като смях.
Т като тъга.
У като училище.
Ф като фукла.
Х като хаус (парти).
Ц като "Цъ-цъ-цъ, от сега почнахте..."
Ч като часовника, имахме среща там.
Ш като шемет.
Щ като щъркел.
Ъ като "Ъгх... И ТИ ЛИ ЩЕ СЕ БАВИШ?!"
Ь като "Пуньежи ни тъ видях"
Ю като "You're Not Alone" на АТВ.
Я като яд.
09 септември 2006
Може би ще е най-добре да забравиш.
Да забравиш, че имам лице и също мога да дишам, че не съм чак толкова наивна и глупава, че ти липсвам, че ми липсваш.
Не, няма да бъде една от онези умни постъпки, които ще помниш цял живот. Но ще бъде лесно, а умните хора правят нещата по възможно най-лесния начин.
Не те кефи идеята, така ли?
Завила съм се в умора и се чувствам тъжна и малко увяхнала. Изстискана като кисел лимон заради нещо, което не мога да правя, но всички смятат противното.
Училище започва съвсем скоро, а аз вече се чувствам преуморена, вече не мога да спя от нерви...
Научих се да спирам сълзите си доста по-добре, но не виждам...
Не виждам.
Изпитвам тъжната нужда да спра да бъда сама, но не виждам как...
Сам да си си виновен никак не е лесно, обвиняваш се сам и сам свеждаш поглед, после си се извиняваш сам и самият ти протакаш с прошката...
І
Да забравиш, че имам лице и също мога да дишам, че не съм чак толкова наивна и глупава, че ти липсвам, че ми липсваш.
Не, няма да бъде една от онези умни постъпки, които ще помниш цял живот. Но ще бъде лесно, а умните хора правят нещата по възможно най-лесния начин.
Не те кефи идеята, така ли?
Завила съм се в умора и се чувствам тъжна и малко увяхнала. Изстискана като кисел лимон заради нещо, което не мога да правя, но всички смятат противното.
Училище започва съвсем скоро, а аз вече се чувствам преуморена, вече не мога да спя от нерви...
Научих се да спирам сълзите си доста по-добре, но не виждам...
Не виждам.
Изпитвам тъжната нужда да спра да бъда сама, но не виждам как...
Сам да си си виновен никак не е лесно, обвиняваш се сам и сам свеждаш поглед, после си се извиняваш сам и самият ти протакаш с прошката...
І
05 септември 2006
Strange infatuation seems to grace the evening tide.
Such imagination seems to help the feeling slide.
Instant correlation sucks and breeds a pack of lies.
Oversaturation curls the skin and tans the hide.
Комедия от грешки.
Поредица от грешки.
Пародия от грешки.
Аз...
Without you I'm nothing.
И после, не по-малко безпощадно...
Who can say where the road goes
Where the day flows
Only time
Who can say why your heart sighs
as your love flies
Only time
And who can say why your heart cries
when your love lies
Only time
Who can say when the roads meet
that love might be
in your heart
And who can say when the day sleeps
if the night keeps all your heart
Night keeps all your heart
Who can say if your love grows
as your heart shows
Only time
And who can say where the road goes
Where the day flows,
Only time
И съм тии... Сърдита. Чуваш ли ме? Чу ли? Чуваш ли какво ти казвам?
Аз чувам. Но съм сложила слушалките. И се правя, че не чувам... Не, не ми пука. Жестока съм, но не ме интересува. Това не съм аз.
Аз съм добрата и жертващата се. Онази, която редовно се дънеше по контролни заради приятели като малка, но не я интересуваше. Онази, която продължава да казва
It doesn't matter what I want
It doesn't matter what I need
It doesn't matter if I cry
Don't matter if I bleed
It doesn't matter what I want
It doesn't matter what I need
If you've made up your mind to go
I won't beg you to stay
но не прави трагедии от това.
Придавам твърде голямо значение на неща, които всъщност изобщо не трябва да получават внимание. Не, не случайности. Стечения на обстоятелствата. И точка.
Нали?
I would walk through fire for just one more day
Нали никой не се надява, че ще забравя тази песен?
My little one, you are, and you always will be...
В крайна сметка си закъснял. Ужасно закъснял. Както и да е. Както винаги.
You're the shampoo in my eyes
You are the salt in my wounds
A necessity in life
But always in the wrong place
You're the thorn in my side
You ache and ache and ache
Still I can't live without
You will be in me
И дори не си мисли да се надяваш да се опитваш да ме караш да ти обяснявам. Загубена кауза. Заплетен език, хехе. Честит да е.
Such imagination seems to help the feeling slide.
Instant correlation sucks and breeds a pack of lies.
Oversaturation curls the skin and tans the hide.
Комедия от грешки.
Поредица от грешки.
Пародия от грешки.
Аз...
Without you I'm nothing.
И после, не по-малко безпощадно...
Who can say where the road goes
Where the day flows
Only time
Who can say why your heart sighs
as your love flies
Only time
And who can say why your heart cries
when your love lies
Only time
Who can say when the roads meet
that love might be
in your heart
And who can say when the day sleeps
if the night keeps all your heart
Night keeps all your heart
Who can say if your love grows
as your heart shows
Only time
And who can say where the road goes
Where the day flows,
Only time
И съм тии... Сърдита. Чуваш ли ме? Чу ли? Чуваш ли какво ти казвам?
Аз чувам. Но съм сложила слушалките. И се правя, че не чувам... Не, не ми пука. Жестока съм, но не ме интересува. Това не съм аз.
Аз съм добрата и жертващата се. Онази, която редовно се дънеше по контролни заради приятели като малка, но не я интересуваше. Онази, която продължава да казва
It doesn't matter what I want
It doesn't matter what I need
It doesn't matter if I cry
Don't matter if I bleed
It doesn't matter what I want
It doesn't matter what I need
If you've made up your mind to go
I won't beg you to stay
но не прави трагедии от това.
Придавам твърде голямо значение на неща, които всъщност изобщо не трябва да получават внимание. Не, не случайности. Стечения на обстоятелствата. И точка.
Нали?
I would walk through fire for just one more day
Нали никой не се надява, че ще забравя тази песен?
My little one, you are, and you always will be...
В крайна сметка си закъснял. Ужасно закъснял. Както и да е. Както винаги.
You're the shampoo in my eyes
You are the salt in my wounds
A necessity in life
But always in the wrong place
You're the thorn in my side
You ache and ache and ache
Still I can't live without
You will be in me
И дори не си мисли да се надяваш да се опитваш да ме караш да ти обяснявам. Загубена кауза. Заплетен език, хехе. Честит да е.
02 септември 2006
Home
Аз...
Ами.
Аз се върнах.
Цяла съм, малка част от мен остава завинаги в Китен, но си представям, че дупчицата останала на нейно място я няма. И действа.
Там повече няма да ходя. Не само заради нещата, които се случиха (и тези, които не се случиха) там, но и заради отговора на въпроса, който ми задават, "Защо ходиш там?". Казвам, свикнала съм.
Няма да си позволявам да свиквам повече.
Не би било полезно.
Ами.
Аз се върнах.
Цяла съм, малка част от мен остава завинаги в Китен, но си представям, че дупчицата останала на нейно място я няма. И действа.
Там повече няма да ходя. Не само заради нещата, които се случиха (и тези, които не се случиха) там, но и заради отговора на въпроса, който ми задават, "Защо ходиш там?". Казвам, свикнала съм.
Няма да си позволявам да свиквам повече.
Не би било полезно.
19 август 2006
Lillian
Pain and misery always hit the spot
Knowing you can't lose what you haven't got
Oh, Lillian
Look what you've done
You stripped my heart
Ripped it apart
In the name of fun
Някъде не много дълбоко в Депеш е скрита доста голяма доза от истината. Някъде в 25-те години опит се е пропило всичко, което имам нужда да кажа. Някъде в тях е събрана Емоцията, за която пиша, от която имам нужда. Която изпитвам.
Да...
Нещата се проясниха, облаците вече ги няма и аз събирам частите от парцалената кукла Аз, събирам парчетата от потрошения прозорец Аз, изтривам останалия грим по лицето на клоуна Аз, и късам лентата на стария фотоапарат на малки парченца.
Отивам си, но няма да липсвам на никого.
И за пръв път в живота ми това ме кара да се усмихна.
Не мога да спра да мисля за едно и също, въпреки неразборията, настанала в собственото ми съзнание. Е, ще подредя както намеря за добре, ще пообера паяжините, ще си спомня моменти, и току виж съм се почувствала у дома си.
А не звуча ли истински щастлива за пръв път откак пиша тук?
Понеже съм.
Потъмняваш.
Knowing you can't lose what you haven't got
Oh, Lillian
Look what you've done
You stripped my heart
Ripped it apart
In the name of fun
Някъде не много дълбоко в Депеш е скрита доста голяма доза от истината. Някъде в 25-те години опит се е пропило всичко, което имам нужда да кажа. Някъде в тях е събрана Емоцията, за която пиша, от която имам нужда. Която изпитвам.
Да...
Нещата се проясниха, облаците вече ги няма и аз събирам частите от парцалената кукла Аз, събирам парчетата от потрошения прозорец Аз, изтривам останалия грим по лицето на клоуна Аз, и късам лентата на стария фотоапарат на малки парченца.
Отивам си, но няма да липсвам на никого.
И за пръв път в живота ми това ме кара да се усмихна.
Не мога да спра да мисля за едно и също, въпреки неразборията, настанала в собственото ми съзнание. Е, ще подредя както намеря за добре, ще пообера паяжините, ще си спомня моменти, и току виж съм се почувствала у дома си.
А не звуча ли истински щастлива за пръв път откак пиша тук?
Понеже съм.
Потъмняваш.
15 август 2006
Мразя достойнството си.
Защото ми пречи да говоря, но не ми пречи да обичам.
Пречи ми да простя, но същевременно ми липсва този, на когото не мога да простя.
Не мога да се преборя със себе си...
А, да, и освен това ревнувам от милите думи.
Трябва да се преборя, но...
Високо достойнство и малко воля са взривоопасна комбинация.
Да, и чуйте Alison Krauss - It Doesn't Matter.
Текст, нежна мелодия, красив глас.
Сълзи, естествено.
Защото ми пречи да говоря, но не ми пречи да обичам.
Пречи ми да простя, но същевременно ми липсва този, на когото не мога да простя.
Не мога да се преборя със себе си...
А, да, и освен това ревнувам от милите думи.
Трябва да се преборя, но...
Високо достойнство и малко воля са взривоопасна комбинация.
Да, и чуйте Alison Krauss - It Doesn't Matter.
Текст, нежна мелодия, красив глас.
Сълзи, естествено.
13 август 2006
Готова съм да заплатя някои мигове от миналото си с душата си.
Няма ли кой да ми предложи такава сделка?
Получих съобщение, ще бъда заедно с едни приятели на морето... Което е повече от прекрасно. Сега вероятно заплащам петте минути, в които скачах от щастие в хола. Със сълзи. Както обикновено.
Чувствам се сама. И ме е страх ужасно много.
Липсват ми хора...
Няма как, такъв е животът. Дали обаче е само временно, или винаги ще е така? Понеже всичко се очертава зле.
Тъмно е.
Няма ли кой да ми предложи такава сделка?
Получих съобщение, ще бъда заедно с едни приятели на морето... Което е повече от прекрасно. Сега вероятно заплащам петте минути, в които скачах от щастие в хола. Със сълзи. Както обикновено.
Чувствам се сама. И ме е страх ужасно много.
Липсват ми хора...
Няма как, такъв е животът. Дали обаче е само временно, или винаги ще е така? Понеже всичко се очертава зле.
Тъмно е.
Всеки си живее в личната трагедия. Продължава.
Не, че нещо може да извади някого от нея...
Смешно е, обаче.
Трагично.
На никой не му пука за никого... Да, обаче докога така? Докъде?
Във мен ли има някакъв проблем!? Вероятно.
Нали такъв бил животът, някаква комедия с черен хумор. Не помня кой беше казал това.
Слушам единствената песен на Nickelback, която изобщо понасям. За сметка на това ужасно много ми се е набила... То при мен няма средно положение. Никога. Savin' me се казва.
Не, че съжалявам за това...
Не, че нещо може да извади някого от нея...
Смешно е, обаче.
Трагично.
На никой не му пука за никого... Да, обаче докога така? Докъде?
Във мен ли има някакъв проблем!? Вероятно.
Нали такъв бил животът, някаква комедия с черен хумор. Не помня кой беше казал това.
Слушам единствената песен на Nickelback, която изобщо понасям. За сметка на това ужасно много ми се е набила... То при мен няма средно положение. Никога. Savin' me се казва.
Не, че съжалявам за това...
12 август 2006
Една от онези нощи е, в които си толкова уморен, че не ти се спи...
Една от онези нощи, които те карат да се чувстваш мъничък и да се задушаваш в себе си.
И те карат да се надяваш, че има
някой, който привършва портокаловия сок, въпреки че вече е почнал да го смесва с по-твърдото
някой, който обича вятъра в речния град, понеже не му мирише на река, а на море
някой, които изпитва нужда да споделя с някой (и да, не е правилно граматически), който съвсем не разбира какво има предвид първият някой
някой, който още танцува, въпреки товара в гърдите си
някой, който вече не се плаши от деградацията, но просто не му стигат силите и за да го интересува
някой, който въпреки всичко все още има сили да бъде емоционален и няма намерения да се променя заради някакви си обстоятелства
някой, който плаче, но вече не заради себе си
...Waits a while before she stays
never looking back 'till he's miles away
keeps her reputation like a stone...
Една от онези нощи, които те карат да се чувстваш мъничък и да се задушаваш в себе си.
И те карат да се надяваш, че има
някой, който привършва портокаловия сок, въпреки че вече е почнал да го смесва с по-твърдото
някой, който обича вятъра в речния град, понеже не му мирише на река, а на море
някой, които изпитва нужда да споделя с някой (и да, не е правилно граматически), който съвсем не разбира какво има предвид първият някой
някой, който още танцува, въпреки товара в гърдите си
някой, който вече не се плаши от деградацията, но просто не му стигат силите и за да го интересува
някой, който въпреки всичко все още има сили да бъде емоционален и няма намерения да се променя заради някакви си обстоятелства
някой, който плаче, но вече не заради себе си
...Waits a while before she stays
never looking back 'till he's miles away
keeps her reputation like a stone...
Абонамент за:
Публикации (Atom)