Знам,
Има един - или няколко,
мига,
в които
не си точно това,
което
ти се ще да бъдеш,
когато
някой докосва ръцете ти,
и казва тихо другото ти име
Без срам
до късно подиграваното “жалко”,
не стига
когато
си излъгала за онова,
което
не си издържала да бъдеш,
докато
онзи докосваше ръцете ти
и шепнеше бавно “Лъжкиня”
Не знам, аз си го харесвам. А се случва рядко. Над пък ми съобщи, че не го разбира. Не знам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар