That's the end and that's the start of it.
Чувствах се длъжна да го спомена.
Числото днес е 19, а утре ще бъде 18, но най-тежко ще бъде, когато числото стане 1, за тогава просто не ми се мисли.
Имам нужда да се скрия в нечия сянка и да се чувствам сигурна там, защото тук съм всякаква, но не и сигурна.
Когато нищо не става така, както на теб ти се ще, предполагам не е особено добре.

Не знам къде отивам, но не ме е страх да съм такава на лигавите романтични филми, и да, освен това нямам сили за още 19 дни и още девет месеца отделно.
Въпросът "Ти коя си" ми се върти все по-често в главата, но засега само го пъдя от главата си и не обръщам внимание. Е, ще съжалявам. После.