това съм аз.
с протърканата бяла рокля
и нямам какво да ти дам,
единственото, което мога,
е да се отметна от обещанията си
(а те не са много и са дадени пред самата мен, което унищожава значението им)
това съм аз пред входа, потънала в колебания
дали ще успея да издържа прекрачването,
гледайки затварящата се пред мен врата
здравей, тук съм, до теб,
дори когато те боли и не ме усещаш,
аз имам здрави рамене, приятелко, дори когато падам
но няма кой да опре на тях
тъпча на едно място в собствените си размисли от месеци,
не знам дали да продължа или да се обърна и да бягам,
и вратата се затваря, нали, а фенерите изгасват, и е тъмно, мамка му, тъмно е, но не съм се оплакала на Земята, че се върти и изгася осветлението точно тогава, когато имам нужда от него
и сега крещя,
но всъщност не искам никой да чуе колко съм слаба
благодаря.
Няма коментари:
Публикуване на коментар