Готова съм да заплатя някои мигове от миналото си с душата си.
Няма ли кой да ми предложи такава сделка?
Получих съобщение, ще бъда заедно с едни приятели на морето... Което е повече от прекрасно. Сега вероятно заплащам петте минути, в които скачах от щастие в хола. Със сълзи. Както обикновено.
Чувствам се сама. И ме е страх ужасно много.
Липсват ми хора...
Няма как, такъв е животът. Дали обаче е само временно, или винаги ще е така? Понеже всичко се очертава зле.
Тъмно е.