спри да крещиш! нараняваш ме с думите си, като малки игли са, забиват се в пръстите ми...
виж, утре вече не е като другите дни, каквото и да го правиш, но е важно едно, да си пожелаеш нещо,
погледни мен, аз си пожелах красиви дуети и ги получих,
ти трябва утре, когато стрелката се отклони и нацели 12-те, да изкрещиш силно това, което душата ти желае повече от... отколкото аз желая свободата си, и да знаеш, че можеш...
наистина трябва да се науча да мечтая отново.

и преди да спра да се правя на добродушна пожелателка...
може би не заслужаваш да те съдя толкова строго, а?
обичам ви всичките, ще ви обичам даже и да трябва да дам кръвта си за една роза за любимия ви,
посвещавам ви не просто тази година, а този живот, душата ми е ваша.
дори когато си играете нагло с нея.


благодаря ви.