- едно самотно ненапрегнато мързеливо събуждане,
- чаша горещо и силно кафе, от което ме боли глава после,
- малко скука (разбирай "бездействие"), но в границите на приятното,
- прегръдка
- книга с приказки
- и гледане на изгрева, също както през отминалия август
- усмивка срещу слънцето
- песен, която дава настроение, а не такава, която ти оправя лошото
Отивам си. Но не в смисъла на "тръгвам си", а в смисъла на "приличам си, чувствам се добре и това е достатъчна причина да смятам, че съм добре". Имам нужда и от настроение, обаче.
И да, музиката е виновна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар