Ти.

Искаш да си сам? Внимавай какво си пожелаваш, защото въпреки че аз не искам да си сам, искам да ти кажа много и да ти обясня за говорещата кутийка Спрайт, да ти дам усмивката си и да я залепя за твоята, да ти подаря ръбчетата на устните си, не мога да поддържам пулса ти. Не постоянно.
Но ти искаш да си сам. Несправедливо решение, не мислиш ли?
Правиш ме нетърпелива.
Ела, не, всъщност си върви, искам те, не те искам...
А знаеш ли, че с едно докосване с пръсти ме караш да се издигам по-високо от позволеното?

Това съм си аз, имам право да съм ексцентрична...
Baby... Did I forget to take my meds?


"Мария... Какво стана с нас?"

"Виждаш ми се променена."
Мълча.
"В последния месец."
Пак мълча. Не се сдържам.
"И какво, преди бях мила и добра, а сега изведнъж станах зла, тъпа и гадна?"
"Ами... Да, нещо такова."