Една от онези нощи е, в които си толкова уморен, че не ти се спи...
Една от онези нощи, които те карат да се чувстваш мъничък и да се задушаваш в себе си.
И те карат да се надяваш, че има
някой, който привършва портокаловия сок, въпреки че вече е почнал да го смесва с по-твърдото
някой, който обича вятъра в речния град, понеже не му мирише на река, а на море
някой, които изпитва нужда да споделя с някой (и да, не е правилно граматически), който съвсем не разбира какво има предвид първият някой
някой, който още танцува, въпреки товара в гърдите си
някой, който вече не се плаши от деградацията, но просто не му стигат силите и за да го интересува
някой, който въпреки всичко все още има сили да бъде емоционален и няма намерения да се променя заради някакви си обстоятелства
някой, който плаче, но вече не заради себе си
...Waits a while before she stays
never looking back 'till he's miles away
keeps her reputation like a stone...