И какво?
Обичаш някого.
Доверяваш му се.
Уважаваш го.
Почти го боготвориш.
Защитаваш го
(пред другите и
пред самия него).
Страдаш за него.
В замяна той
тъпче по най-грозния начин твоя приятелка (която междувпрочем заслужава уважение, даже само защото си е загубила времето с него )
държи се студено и грубо с теб!
И... И...
Знаеш ли, иска ми се да не те познавах.
Не си заслужаваше времето.
Не си заслужаваше вниманието.
И усмивките, прегръдките, сълзите.
Ти не си заслужаваш.
Дотук бях.
И съвсем не ми пука, че не ти пука.
Дадох твърде много от себе си.
Явно наистина е ужасно да познаваш приятелите си.
ПП:
Не искам да чувам добра дума по адрес на мъжете.
Не им вярвам повече.
Еднакви са.
3 коментара:
Лошото е, че аз все още съжалявам... Но благодаря. За подкрепата, за милите думи и за всичките пъти, в които си ме слушала.
О, няма какво да съжаляваш... То е минало. Излезе различна от цялата история, промени се. И това стига. Даже е предостатъчно. Ти си пич.
Aко всичко в този живот ти се случваше без да се промениш, значи просто никога не си живял... Животът е промяна. А особено моят - всекидневна такава.
Публикуване на коментар