06 декември 2006

close your eyes
let me touch you now
let me give you something that is real
close the door
leave your fears behind
let me give you what you're giving me
you are the only thing
that makes me want to live at all
when i am with you
there's no reason to pretend
that when i am with you i feel flames again
just put me inside you
i would never ever leave
just put me inside you
i would never ever leave
you

хората обичат да задържат моментите
да се самозалъгват,
че имат контрол над ситуацията,
но ти си същият като онзи от вчера,
и малките черни точици в очите ти,
движенията, гънките на пръстите,
само лицето ти е различно

казваш, дай ми ръката си, заключи вратата,
пак стигаме до там, до където стигнахме вчера,
чувствата ми са захвърлени
някъде в шкафа и не ги показвам на никого,
понеже са непотребни и изпокъсани,
а ти не си човекът, който може да направи на дим страховете ми,
него го няма, толкова го няма, че понякога мисля, че никога не е идвал

нека не се лъжем, не ти давам нищо,
ти не разбираш защо раздирам кожата ти, той разбираше, но него го няма,
няма ги спомените му и предишните му танци,
няма ги ръцете му, и очите му ги няма, те не гледат мене вече,
а аз не мириша на лято и на разперени криле,
а на море, солено море, като сълзи

но хайде, да забравим чувствата,
толкова е лесно.

Няма коментари: