И съм сама. Цял ден скици, острилки, Ту Би, гуми.
Още ми е трудно да приема фактите.
Градът ми е чужд, стъпките ми сякаш никой не чува...
И искам да прегърна някого много силно, но няма кого.

Weak as I am,
Deep as I am, I'm noone's fool

Това вероятно е просто един от дните, в които осъзнаваш колко самичък си всъщност.
Броя до десет и трябва да се събудя.
1 2 3 4 5
Тя е човекът, който ми липсва най-много.
6 7 8 9 10
Онази, която пищи, понеже я е страх, забравя много, не поглежда сълзите ми и направо почва да разказва какво й се е случило, онази, заради която ще кръстя хамстера си на спално облекло.
Знам, че имам Приятели, на които мога да разчитам. И че съм неблагодарна знам. Знам и къде греша.
Трябва ми време, но... Кой ми го дава?