Всеки си живее в личната трагедия. Продължава.
Не, че нещо може да извади някого от нея...
Смешно е, обаче.
Трагично.
На никой не му пука за никого... Да, обаче докога така? Докъде?
Във мен ли има някакъв проблем!? Вероятно.

Нали такъв бил животът, някаква комедия с черен хумор. Не помня кой беше казал това.
Слушам единствената песен на Nickelback, която изобщо понасям. За сметка на това ужасно много ми се е набила... То при мен няма средно положение. Никога. Savin' me се казва.
Не, че съжалявам за това...