Щом изгаснат фенерите
и кучета залаят за раздяла
имам право на финално замлъване
аз, "бях много черна и бяла",

Не -бе -то ще се свие и изстиска
от душата си мастило, падащо по кожата
Сълзите сиви в длани ще събирам,
а думи ще прорязват като ножове

Остяваме логичните си мисли на земята
Не-на-време-то разтапя тишината
ти, "Плачът ни раните не заздравява"
Но нека първо изгаснат фенерите.