Аз...
Ами.
Аз се върнах.
Цяла съм, малка част от мен остава завинаги в Китен, но си представям, че дупчицата останала на нейно място я няма. И действа.
Там повече няма да ходя. Не само заради нещата, които се случиха (и тези, които не се случиха) там, но и заради отговора на въпроса, който ми задават, "Защо ходиш там?". Казвам, свикнала съм.
Няма да си позволявам да свиквам повече.
Не би било полезно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар