бягам напред с дъждовното си огнено лице,
което съм ранила със безброй несъвместимости,
виж ме, но не идвай, само гледай,
това съм аз, надявам се за дълго
бягам напред, а не бързам за никъде,
знаеш, че разбивал си сърцето ми така,
че после да не мога да си събера живота и
да се наложи на секунда друг да си скроя
тичам, но на пода си оставам, неподвижна,
искам да летя, ала не мога да летя,
няма ги крилете, ти ли счупил си крилете ми,
ти ли предреши отново моята съдба...
Няма коментари:
Публикуване на коментар