Защо са ми? Да подаря на Слънцето
Парченца.
Много стихове от мене.
Да си ги запали.
Изплитам бавно гривни безразличие
Студени са очите, аз съм дръзка, малко котешка.
Не гледам тебе.
Защо ли все не смея
да се позволя на мишките?
Безлунно, небето се скрива зад сградите.
И идва, прободена от звездните иронии
нощта ми
Негадани си остават знаците ти
не си ли
онзи отсреща?
Не си ме запазил? Тогава лъжи ме
Спестяваш една болежка.
Странно е. Да.
Няма коментари:
Публикуване на коментар