Lillian

Pain and misery always hit the spot
Knowing you can't lose what you haven't got

Oh, Lillian
Look what you've done
You stripped my heart
Ripped it apart
In the name of fun

Някъде не много дълбоко в Депеш е скрита доста голяма доза от истината. Някъде в 25-те години опит се е пропило всичко, което имам нужда да кажа. Някъде в тях е събрана Емоцията, за която пиша, от която имам нужда. Която изпитвам.
Да...
Нещата се проясниха, облаците вече ги няма и аз събирам частите от парцалената кукла Аз, събирам парчетата от потрошения прозорец Аз, изтривам останалия грим по лицето на клоуна Аз, и късам лентата на стария фотоапарат на малки парченца.
Отивам си, но няма да липсвам на никого.
И за пръв път в живота ми това ме кара да се усмихна.
Не мога да спра да мисля за едно и също, въпреки неразборията, настанала в собственото ми съзнание. Е, ще подредя както намеря за добре, ще пообера паяжините, ще си спомня моменти, и току виж съм се почувствала у дома си.
А не звуча ли истински щастлива за пръв път откак пиша тук?
Понеже съм.
Потъмняваш.