кротки, тихи или недотам тихи намеци,
забравени празници,
приказки,
мечти,
страхове,
счупени прозорци,
Той вчера, Той днес, и Той какво си мисли,
"нямам какво да му кажа",
"ти си Невъзможна", "саркастична"

ето минутите ми, дните ми, годините и периодите ми, ето ме мен в петнайсет голи секунди
без опити за цензура
ето ги кадрите ми самота,
ето празната стая,
празните места,
мебелите, с петна от вода или сълзи,
ето ги прашните чужди непрочетени книги,
ето ги крадците на безвремие зад слепите пердета, и лазещи по пода ми, сякаш за да се скрият,
ето бутилките пълни с вода и празни с духове,
чашите с изпито какао,
телефонът, преживял повече от много хора,
тетрадките, разперили листи, но без крака (а всеки знае, че не може само с криле)
ето спуснатите от тавана балдахинени лиани на вдъхновението, водещи към горните етажи на света,
ето протърканият килим, който мирише на опиум,
тук са и вкочанените пръсти, които могат само да грешат,
ръцете, които умеят да изпускат,
раменете, които се огъват под товар,
душата, която забравя да страда.


добре дошли вкъщи, чувствайте се като в съзнанието си.


Here is a song from the wrong side of town
Where I'm bound to the ground by the loneliest sound
And it pounds from within and is pinning me down

Here is a page from the emptiest stage
A cage or the heaviest cross ever made
A gauge of the deadliest trap ever laid

And I thank you for bringing me here
For showing me home
For singing these tears
Finally I've found that I belong here

The heat and the sickliest sweet smelling sheets
That cling to the backs of my knees and my feet
Well I'm drowning in time to a desperate beat

Feels like home
I should have known
From my first breath