Phantasmagoria
flashlights, nightmares and sudden explosions
11 октомври 2006
ДушА
Докосваш ме, отново ме правиш безсилна.
Казваш думи изкълчени, да не сме под водата?
Не стигаш до мен.
Не ме осъзнаваш.
Поемаш втори празен дъх.
Хартиените птици бягат от нас.
Магарешки бодил ми е душата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар