Може би ще е най-добре да забравиш.
Да забравиш, че имам лице и също мога да дишам, че не съм чак толкова наивна и глупава, че ти липсвам, че ми липсваш.
Не, няма да бъде една от онези умни постъпки, които ще помниш цял живот. Но ще бъде лесно, а умните хора правят нещата по възможно най-лесния начин.
Не те кефи идеята, така ли?
Завила съм се в умора и се чувствам тъжна и малко увяхнала. Изстискана като кисел лимон заради нещо, което не мога да правя, но всички смятат противното.
Училище започва съвсем скоро, а аз вече се чувствам преуморена, вече не мога да спя от нерви...
Научих се да спирам сълзите си доста по-добре, но не виждам...
Не виждам.
Изпитвам тъжната нужда да спра да бъда сама, но не виждам как...
Сам да си си виновен никак не е лесно, обвиняваш се сам и сам свеждаш поглед, после си се извиняваш сам и самият ти протакаш с прошката...



І