няма нови събития, писма в пощата, нищо
застоят е тежък и непосилен и
въпреки това не държа на размърдване
после телефонът звъни и вестите са лоши
изобщо не реагирам
и няколко часа по-късно аз съм виновна, че явно съм недосетлива
пък и вече достатъчно голяма, за да разбирам
майка ми купува от най-евтините цветя
това ми се струва противно и преднамерено
те вече са увяхнали, окапали, грозни
приятели минават покрай мен
единият ме гледа неразбиращо
махвам с ръка, но не се усмихвам
трудно ми е да бъда неглиже
и в мен напират сълзи
не заради новината -
заради малоумния жест
а тя изобщо не разбира
Няма коментари:
Публикуване на коментар