настоявам излитам
затичвам се срещу примигващите
светофари
зенит е
обръщам се към теб и те каня
улицата е помежду сезоните
вместо сезоните
улицата е вишневите цветове през пролетта ми и
конфетите на лятото
асфалтът е засъхнала лава
под която се готви да изригне отново
прекрасният вулкан на
щастието ми
тротоарите са за страхливците
виж как се стесняват
хайде хайде
промеждутъците от времето се запечатват
за да бъдат измити може би от
хиляди яростни дъждове
но ще останат като шарка
вечни
не помня нищо друго
само теб в главата ми
цветовете на ирисите ти вкопчили се във
всяка пора на кожата ми
колеблив
хайде
ела с мен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар