устремен е във своето шумно тиктакане.
силни пръсти докосват с върха си лицето ми,
уморени от хиляди обещания чакане.
всичко спря. закъснял си. изглежда безсмислено
е било да ме дебнеш сред огън - отлагане.
хайде, тръгвай. излизай. ще бъде описано
в документа на нашето чувство-невлагане.
*
Няма коментари:
Публикуване на коментар